Есе

Българо-латиноамериканските литературни връзки се развиват относително бързо (ако вземем пред вид откога и при какви условия се осъществяват), макар  неравностойно в двете посоки. Обаче това не пречи книжовните ни присъствия из ония страни да стоят в почти девствена непроученост. Ни един от над хилядата дипломирани в Софийския и в чужди университети испанисти не изследва поне що-годе системно литературната наша наличност в Латинска Америка. В тази оживена плоскост на отношенията ни с една просторна част от земното кълбо трупат се факти, чакащи осмисляне. За любителите на статистически предвиждания да припомня, че според демографи по средата на ХХI век, която не е никак далеч, испанският благодарение размножителната способност на латиноамериканците ще бъде най-говореният западен език. Впрочем в САЩ броят на владеещите го по рождение бързо расте и това обстоятелство, с математически изчислените му  последици, навява мрачни мисли на англосаксонците досежно там настъпващото  испаноезичие.

Прочетете още Румен Стоянов БОРХЕС ЧЕТЕ БОГОМИЛИТЕ →

ГЛАВА ТРЕТА: ДУХОВНАТА СМЪРТ

РЕНЕСАНСЪТ И ТРИУМФЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО ЧРЕЗ СЪВРЕМЕННИЯ ХУМАНИЗЪМ

Раждане на хуманизма през 14-и век. – Неговият дух. – Неговото
въздействие върху социалната християнска Държава. – Неговите
последствия. – Папи и Църква пред хуманизма. – Опасности от
езическите науки. – Полза от катехизацията. – Духовенството можеше
да избегне опасността; неговата уязвимост. – Езическият Ренесанс,
приет без страх от монасите. – Езическите науки и интелигенцията. –
Адското люпило сред Просветените от Ренесанса. – Апостолическите1
секретари: Петрарка, Бокачо, Колучо Салутати2, Поджо3 \ Лоренцо
Валла4, Аретинецът5 и т.н. – Влиянието им върху следващите векове.
– Езически резултат от хуманизма; неизбежен ли е той? Кой го направи
такъв? – Трябваше ли папите да приемат източноправославните
белгълци. – Истинският хуманизъм. – Двата Духа на Историята. —
Фактите и Законите. – Принципът на социологията; нейният ключ. —
Регулаторни закони на хуманизма. – Трите социални Ордена и трите степени на Образованието.

Хуманизмът е роден през 14-и век в двора на висшето духовенство. От Италия – до Франция, после от Авиньон – до Рим, проповядван от светските Просветени, които го бяха изхабили предварително, насърчавайки и възползувайки се от временните духовни принцове. Ренесансът учуди, заслепи и подкупи Църквата чрез най-висшестоящите й човешки представители: папи и кардинали.

Прочетете още Сент Ив д’Алведр АРХЕОМЕТЪРЪТ – 7 →