ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ

Мрачината спи
На прага на съня ми тъй дълбок
И щом теглото му над миглите трепери, Здрачината в унес сладостен пробужда.
Мрачината спи
Вълшебна длан под спомена се плъзва и грабвайки дебелите платна изхлузва
Зяпналата Тишина.
Голота вълшебна, Мрачина-потребност,
Прегърни ме, силно притисни в дланите ми древния си страх
Прочетете още Ирен Михайлова – ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ →