/поема/
Мой двойнико, тогава бях с чертите ти,
тогава ти бе малък като мене,
отваряха се за света очите ни
и синьото им пееше в зеленото.
Бе весел цирк животът! Беше тръпка!
Крещях и пях под пъстрата палатка!
За всяко представление ме къпеха
на слънчогледа душовете златни.
Прочетете още Добромир Тонев – СИНЬО РАВНОВЕСИЕ
/8. 3. 1975 – 8. 3. 2025/
Точно преди половин век, в нощта срещу този ден, аз и Манол – двама млади прощъпулника в поезията от Бургас – пътувахме с влака към София. Целта ни беше една – да отидем при Атанас Далчев и да го помолим да прочете стиховете ни.
Атанас Далчев /1904 – 1978/
Аз бях почти на 20, той – на малко повече. Само двама съвсем млади наивници могат да извършат такава щуротия – да се натресат сутринта в дома на любимия си поет – без уговорка по телефона, без разрешение. Диви времена, нали!?