ДОКАЗВАЩ МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
НА ДОКТОР РУДОЛФ ЩАЙНЕР
От преводача:
Предоставям ви превод на документа, доказващ масонската принадлежност на доктор Рудолф Щайнер, като си запазвам правото да нанеса допълнително някои малки уточнения в него в близко бъдеще.
Мемфис и Мицраим масонски ритуали
Орден на източните тамплиери и езотеричните розенкройцери
Z… R… D… A… B… A… W... /Буквите буквално означават: „За слава на великия строител на целия свят“./
Официално назначение на Рудолф Щайнер за Генерален Велик Майстор на Египетския ритуал на Мицраим в Германия:
Мемфис и Мицраим масонски ритуали.
Орден на източните тамплиери и езотеричните розенкройцери.
Z… R… D… A… B… A… W…
Братски поздрав по всички точки на триъгълника.
Към тези, които ги засяга.
В изпълнение на изискванията на братската договореност от 3. Януари 1906 г. и едикта от 10. септември 1906, A.O. 788 /годината според летоброенето на рицарите тамплиери, водещи началото си от времето на основаване на ордена им в замъка Аржини през 1118 г. До 1906, през която е издаден настоящият документ, това са тъкмо 788 години, б.пр./, публикуван в „Oriflamme“, бр. 2, година 5, 1906 E.V. / ère vulgaire“ – година от християнското летоброене, б.пр./, с основанието, което чрез патент от 24. септември 1902, E.V. ми дава права и пълномощия, назначавам
доктор Рудолф Щайнер 33.° 90.° 96.° /масонски степени на Щайнер, съответно по Шотландския, Мицраимския и Мемфиския ритуали, б.пр./ в Берлин
за самостоятелен
изпълняващ длъжността Генерален Велик Майстор
на Великата Ложа-Майка на египетския ритуал /90°/ на Мицраим в Германия, а също така на осиновените ложи на египетското масонство в Германия, с правото и задължението да ръководи ордена според изискванията на договора от 3. януари 1906 E.V.
Предадено в нашето светилище на петнадесети юни 1907, A.O. 789, Лондон и Берлин.
Теодор Ройс, 33.° 90.° 96.°
Суверенен и Пожизнен Генерален Велик Майстор
Хенри Клейн, 33.° 95.°
Генерален Велик Архивар.
Източник: Steiner, Rudolf; Zur Geschichte und aus den Inhalten der erkenntniskultischen Abteilung der Esoterischen Schule 1904 – 1914; Hrsg. Hella Wiesberger. Dornach/Schweiz 1987 (GA 265) Seite 92f.
Имам затруднения с някои степени и съкращения, ще ги нанеса впоследствие, като изясня смисъла им. Също така не попаднах на достатъчно добри преводи на наименованията на отделните степени на български. Например в шотландския ритуал това е добре изяснено, но не намерих данни за Мемфис-Мицраим ритуала. Така че превеждах малко по чувство, но ще променя това, като попадна на подобни факти. А какво е било наименованието на степените при Ройс и неговия орден, е една голяма загадка за мен. Текстове има само на английски, немски и френски, уви. Така че търпение.
Предполагам, че на някои хора от ръководствата на дружеството тук и там по света не им харесва фактът, че Щайнер е преминал през масонски ритуал и са му дадени високи посветителски степени. Това означава несамостоятелност на учението, което често, със сектантски уклон, се представя като „дошло отгоре“ и „предадено от ангелите или самия Бог“. По същия начин мормоните не искат да говорят за масонското минало на Джоузеф Смит или дъновистите – за розенкройцерското посвещение на Дънов.
Първата грижа на всяка секта е да се отдели от другите учения и да представи себе си като единствен владетел на истината. Не така постъпват свободните братства, които работят заедно, в хармония и уважение към другостта. Ако Щайнер и Папюс бяха имали сепаратистки подход, те нямаше да захранят с мисълта си подобни мощни ордени и движения. Трябва да си признаем честно, защо сега това не е така и защо нещата не вървят нито извън ложите, нито в самите тях. Прави чест на масоните, че се опитват чрез ко-ложите си да излязат от изолацията, в която ги набутаха някои жадни за власт хора, макар че засега и те не постигат големи успехи в тази посока. Но това е верният път, според мен, път, завещан ни и от Гьоте, едновременно илюминат, масон и розенкройцер, и от хора като Щайнер.