ПОД ЕГИДАТА НА МИСТИКАТА

„Аз ненавиждам твоето мнение, но още повече ненавиждам тези, които ти пречат да го изкажеш.“
Волтер

1. Ложата „Амалия“ (цялото й име е „Анна Амалия за трите рози“) и нейното закриване през 1782 г.

На 2. 3. 1782 г. Гьоте е посветен в степента „майстор“ във Ваймарската ложа „Амалия“. Но той не се радва дълго на плодовете си от това посвещение. На празника на Йоан (Johannisfest) през същата година, празнуван на 24 юни от масонските ложи, избухва много неприятен скандал между издателя и масона Йохан Кристоф Боде и неговия брат по ложа, почитан гражданин на Ваймар и съветник Фридрих Бертух. В скандала става дума за прилагането на или отказа от т.н. „Ритуал на Стриктното спазване“, наследен от тамплиерите, или тристепенния ритуал на Йоановото масонство.
Майсторът на стол на ложата е принуден да прекъсне нейната работа, защото страстите така се разгорещяват, че довеждат до чувство на „отвращение, пресищане и отблъскване от някои заблуждения, подмени и измами в света на масонството и неизвестността към коя система би било по-полезно човек да се присъедини“.
Цели 26 години ложата „Амалия“ е „потопена“ под повърхността и е невидима за обществото. През това време членовете й се пръсват по други ложи, без да прекъсват своята храмова работа. Едва през 1808 ложата е изведена обратно на светлина и продължава съществуването си и до днес.

2. Илюминатният орден на Адам Вайсхаупт от баварския град Инголщат.

Едва ли има изписани повече лъжи за друг орден по света. Подобно на евреите, и орденът на Вайсхаупт се оказа също твърде благодатна почва за всякакви разюздани конспиративни теории. Той няма никаква вина, нито какъвто и да е принос за това.
Всичко се крие в жаждата на някои писатели да направят пари от човешките страхове, както и съмнителното самопоставяне на някои незначителни хора в центъра на събитията. Конспиративните теории винаги се хранят от страховете и невежеството на хората, от нежеланието им да си дадат труд да научат истината. Папагалското повтаряне е винаги по-лесно. Тези теории не са предназначени за умни и търсещи хора, те са за масата, в която е превърната по-голямата част от човечеството. Тяхната елементарност е просто зашеметяваща, но тъкмо тя им осигурява и успех.
Каква е истината за ордена на Вайсхаупт? По онова време последният е философ и професор по църковно право в университета в Инголщат, Бавария. Той е притеснен от все по-нарастващото йезуитско влияние в университета си, а също от неразбориите в масонските ложи и мощта, която придобиват розенкройцерските общества сред университетските среди. Тези общества привличат най-способните студенти на своя страна, като така обезкървяват самите университети от умни и талантливи хора, които да работят не за придобиване на философски камъни, а за самата наука и просвета.
За да им се противопостави, Вайсхаупт, по съвета на свой приближен студент, създава през 1776 г. т. н. „Орден на способните да постигнат съвършенство“ (Bund der Perfektibilitsten) с още двама свои студенти. Този орден трябва да служи като противодействие на гореспоменатите организации и да задържа студентите в родната им алма-матер с нейните лаборатории и преподавателски зали. Едва през 1778 г. той е прекръстен на „Съюз на илюминатите“ (Bund der Illuminaten).
Известна е съдбата на ордена. Той е забранен, членовете му са подложени на къде по-умерени, къде по-строги и заплашващи със смъртна присъда преследвания, а самият Вайсхаупт е принуден да напусне университета и града. Клеветите и лъжите от онова време се преповтарят през вековете от любителите на световни конспирации. Най-странното е, че орденът му е поставян днес в общ кюп наравно с ложите, срещу чието влияние той всъщност се е борил.
За закриването на „Съюза на илюминатите“ изиграват немалка роля и конфликтите в него. Особено конфликтът между благородника Адолф Книге и създателя му Адам Вайсхаупт. Поради инфилтрирането на много разочаровани масони и дори на цели техни ложи в ордена, там се пренасят и ложните конфликти. Особено силна роля изиграват конфликтът в „Амалия“ през 1782 г. и спорът за Ритуала на Стриктното спазване.
От друга страна Книге има схващания за целите и задачите на ордена, съвсем различни от тези на основателя му. Тук се намесва и егото на първия, който се счита пренебрегнат и недооценен.
Това е първият, и да се надяваме, последният случай, когато един розенкройцерски орден работи в съюз с католиците и йезуитите, като се обявява срещу своите дъщерни организации, масонските ложи, и срещу духовния си близнак, „Съюзът на илюминатите“. Вярно е, че розенкройцерите са предизвикани от противопоставящия им се Вайсхаупт да постъпят така, но въпреки това извършеното говори за духовна незрелост и прибързаност. Жаждата за власт над човешките души не може да бъде приоритет на един мистичен орден и да се поставя над братските чувства и лоялността.
Предразсъдъците по отношение на Ордена на Вайсхаупт не са преодолени, дори напротив, той е подложен на клевети и спекулации, въпреки по-малко от десетгодишното си пребиваване на светлина. Поведение, което обслужва и до днес католицизма и йезуитщината.

3. Конфликтът в A.M.O.R.C. и отцепването на Мартин Ерлер от него

През 1952 г. Мартин Ерлер, според някои твърде спорни сведения, става Велик майстор за Германия на най-големия розенкройцерски орден A.M.O.R.C. ( Antiqua Mystica Ordo Rosae Crucis Germaniae). Пребиваването на Ерлер в розенкройцерския орден, доколкото това изобщо отговаря на истината, продължава един кратък период от две години.
Мартин Ерлер е инженер по образование, член на ложата „Gustav Meyrink“ в Мюнхен. Всъщност, той основава не ложа на A.M.O.R.C., а едно розенкройцерско-подобно общество, наречено „Общество за психофизично изследване“ (Gesellschaft für psychophysische Forschung). Първите сбирки на обществото се провеждат в храма на ложата му, на „Променадеплац 13“ в Мюнхен. (Поради отсъствието на такава масонска?! ложа в днешно време или поне липсата на информация в нета за нея, не можахме да установим характера на тази ложа. Най-вероятно е нито тя, нито адресът й да съществуват вече).
Някои приемат, че зад това име на Обществото наистина се крие орденът на Спенсър Люис A.M.O.R.C., други отричат този факт, както и мълвата, че Ерлер е бил Велик майстор на нововъзникналата Немска розенкройцерска ложа. Във всеки случай той скоро изпада в конфликт с американското ръководство на A.M.O.R.C. и през 1954 г. основава свой собствен орден в Мюнхен, известен като Ordo Rosae Aureae (O.R.A.). Днес този орден се намира във вегетиращо състояние и най-вероятно е прекратил своето реално съществуване. В замяна на това A.M.O.R.C. наброява към 200 000 членове по цял свят и продължава да се разраства.

4. A.M.O.R.C. и O.T.S. (Ordre du Temple Solaire, Sonnentempler).

Много повече внимание заслужава връзката между A.M.O.R.C. и отцепилата се от него екстремистка група, нарекла се „Орден на слънчевите тамплиери“.
Неговият основател Йозеф Ди Мамбро е член на A.M.O.R.C. през периода 1956 – 1968 г. Постепенно обаче той се отчуждава от розенкройцерската идея и се радикализира.
Неговият новосъздаден Ordre du Temple Solaire има клонове в Канада, Швейцария и Франция и се развива като типична черна секта на Апокалипсиса. Ролята, която това обединение изиграва, е една от най-зловещите в историята на мистиката. Близо три десетилетия по-късно, под егидата на Апокалипсиса и идеята за осъществяване на връзка с някакъв „невидим розенкройцерски орден“, неговите членове извършват множество масови убийства и ритуални самоубийства през периода между 1994-1997 г..
A.M.O.R.C. изживява покруса и огромна трагедия от факта, че такъв човек е бил някога в неговите редици. Макар че родителите не могат да бъдат съдени за това, че са отгледали син-убиец, защото една личност се възпитава от много фактори, не само от семейната среда. И един орден не може да лекува налудности от какъвто и да е характер, дори психиатрията не може това.
За нас е по-важно, че не премълчаването, а истината прави едно общество свободно. A.M.O.R.C. е братство, което възпитава членовете си в толерантност и любов към истината. Злото е силно, но неговите победи са кратки. Истината е тази, която ни прави силни през времето.

5. Конфликтът между Рудолф Щайнер и Теодор Ройс.

Веднага трябва да се подчертае, че няма нещо, което да опорочава повече една духовна идея, от парите. Много съвременни, уж езотерични общества и сайтове, са само обикновени касички за пари. Доста хора преживяват нелошо от дарения или помиярстват, простете за израза, но е точен, покрай именно такива идеи.
Немският нет е пълен с информация за злоупотреби от всякакъв, включително и финансов характер, на антропософи, масони, розенкройцери и прочие „посветени“. В България пък се ширят разкази за побои в братства или пълно незачитане на хората и демонстрации на крайно неуважение към чуждото мнение, прикрити под маската на „посветености“.

Където има интереси, няма истина. Напротив, има страх от истината.

След това не твърде радостно встъпление ще обсъдим отношенията между бащата на Антропософията и неговия Велик майстор на ложа. Тези отношения са достоверно описани в книгата на католическия теолог и критичен биограф на Щайнер, историка Хелмут Цандер „Антропософията в Германия“ (Anthroposophie in Deutschland).
Рудолф Щайнер е бил безспорно магнетична личност. Той успява да събере около себе си множество последователи. Неговото учение и до днес привлича хората, въпреки някои увлечения и прекалявания.
Щайнер не би спечелил нищо от премълчаването на недостатъците на учението и личността си. Нетът така или иначе е пълен с тях, всеки що-годе грамотен човек може да ги узнае. Позицията на щрауса не е печеливша, скриването на главата в пясъка не пречи на видимостта на щрауса.
Цандер е написал една доста обективна книга. Това му е докарало бой и от двете страни, но такава е съдбата на всеки поборник за истината. Съден от Сергей Прокофиев, преследван от противниците на Щайнер, които виждат в бащата на Антропософията обикновен фашист и расист,  обществото заслужава все пак да узнае истината за един необикновен човек като Рудолф Щайнер.
Оставямe на публиката сама да прецени кои от изхвърлянията по адрес на Цандер са по-обидни: на антропософите или на техните противници. Лично ние запазваме нашето мнение по темата в тайна..
И така, Цандер обстойно се спира в книгата си на отношенията между Ройс и Щайнер. Истината за тези отношения е безспорно една от най-неприятните страници за съвременната антропософия. Дори повече от расистките елементи в лекциите на Щайнер.
Като отговор на опитите да се извади на светлина истината, от определени антропософски кръгове се цитират критични изказвания на Щайнер за масонството. Което с нищо не променя фактите, а те са тъкмо такива, каквито ги описва историкът Цандер.
Поставяйки се в зависимо положение от Ройс, Щайнер години наред му изплаща немалки суми пари за мистично знание, което навярно не получава в крайна сметка. Цандер предполага, че Щайнер е бил твърде далеч от познанието на ритуалите в братствата и не е имал нито сили, нито желание сам да извърви дългия посветителски масонски път на регулярните ложи, затова е купил тези ритуали от Ройс. Възможно е да е и така, което обаче не хвърля тежка сянка върху Щайнер. Ритуалите в ложите са най-съкровеното в тяхната работа и никак не е лесно човек да се добере до каквато и да е информация за тях. Навярно така и трябва да бъде, защото посветителските общества, по примера на Евклид, смятат, че в ложите, както в геометрията, царски пътища няма.
В интерес на истината, Рудолф Щайнер се държи почтено, въпреки разочарованието си от Ройс и неговите методи. Той продължава да привлича с магнетизма си нови хора. И да прибира от тях членски внос, 40 марки от който да изплаща на Ройс. Една твърде солидна сума за онова време.
Доколко разочарованието от Ройс трябва да е разочарование и от масонството, е втори въпрос. Първият е: защо въпреки това разочарование той до края на съществуването на ордена на Ройс О.Т.О. (Ordo Templi Orientis) продължава да привлича нови членове и да му изплаща сумите?! Нали той самият се изказва, че „Ройс не е човек, върху който може да се гради каквото и да е“?
Паниката на антропософите е основателна. Щайнер може да бъде обвинен в измама, в съзнателна измама при това. Той самият твърди, че всички окултни сили напълно са се отдръпнали от ордена на Ройс, но продължава да привлича хора към този „изпразнен до рамката си“ орден и да прибира пари за това.
Нашето чувство е като това на Цандер. Не ангажираме никого с него, но мислим, че Щайнер до последно не губи надежда, че хората му някога все пак ще бъдат допуснати до Доктрината. Макар да подозира, че Ройс не е притежател на ключа към тази врата. Щайнер е може би наивник, но не е измамник. Той е лоялен към своя майстор и стриктен към обещанията, които е дал. Ала сърцето му е смутено и той не крие това.
Бедата е, че на някои места пренася това свое лично отношение от масоните, които познава, към самото масонство, което му се струва празно от съдържание като цяло. Може би с такъв Велик майстор то наистина да изглежда така. Но това не говори в полза на познаване на явлението. Още повече, че Щайнер само повтаря възгледите на Блаватска за същото това явление. Обаче Блаватска е жена и няма как да познава явление, от което жените са държани настрана.
Тайните братства могат да бъдат изучени само отвътре, никакъв друг вид познание не може да бъде сигурно. Няма особен смисъл да се четат критики на немасони за масоните. И на нерозенкройцери за розенкройцерите. Това не носи каквото и да е познание. Както вече беше споменато, ложата може да бъде опозната само отвътре. Мнението на Щайнер за О.Т.О. е друго нещо, макар да се съмняваме, че е попаднал в правилните ритуали и ръце.
Каквито и обвинения да кажем по адрес на Ройс обаче, не можем да не забележим, че много от учениците му не само са го надминали, но са станали и основатели на мощни и съществуващи до днес ордени, които събират хиляди жадни за знание хора под мистичните си знаци.

Не е добър онзи учител, който не обучава учениците си така, че те един ден да го изпреварят.

Въпреки някои негови временни залитания в сексуалната магия, Ройс изиграва една твърде полезна роля за бъдещето на езотеричните общества на съвременността. От него и О.Т.О. са тръгнали не само Рудолф Щайнер (Антропософия) и Харви Спенсър Люис (A.M.O.R.C.), но и много други посветени като Арнолд Крум-Хелер, основателят на многобройния и доста успешен и до днес в Латинска Америка розенкройцерски орден „Fraternitas Rosicruciana Antiqua“ (F.R.A.), Ойген Гроше – основателят на ложата „Fraternitatis Saturni“ и т.н.

6. Конфликтът Рудолф Щайнер – Макс Хайндел.

Макс Хайндел също се обучава известно време в немския филиал на О.Т.О. и е сподвижник на Рудолф Щайнер. Посветен е от него лично в Щайнеровото масонство.
Rosicrucian Fellowship, нека не се бърка с другия американски розенкройцерски орден, A.M.O.R.C., на Харви Спенсър Люис, който също е възникнал от О.Т.О., но запазва своята самостоятелност и добри отношения с Щайнер, е розенкройцерски орден, основан от Макс Хайндел през 1909 г. в САЩ.
Рудолф Щайнер обвинява своя доскорошен адепт Хайндел, че е присвоил негови лекции без изричното му съгласие, с което е нарушил клетвата, дадена от Хайндел като таен ученик на Щайнеровата школа. Само че при сравняването на тези розенкройцерски лекции с писаното от Щайнер изследователите намират доста съществени различия между стила и идеите на двамата посветени.
Обвиненията на Щайнер водят до объркване и навярно са резултат от накърнено его. Днес се смята за доказано, че Хайндел не е плагиатствал от Щайнер при създаването на текстовата база на своя орден и е вървял по собствен път, макар и започнат след обучение при бащата на Антропософията.
Много притесняват също така претенциите за авторство при доктрини, които се движат в световната сфера от хилядолетия и се предават от поколения посветени на други поколения посветени. А обвинението в плагиатство е несъществено, когато става дума за знания, получени по посветителски път или дори от мистичната и твърде спорна „Акаша“. За какво авторство може да става дума в такъв случай, когато ти си само ретланслатор на чужди идеи и стари като света мисли?

В този орден попада и Петър Дънов, основателят на Бялото братство в България. При подобни, макар и несъстоятелни обвинения, за читателя не е трудно да си даде сметка защо упорито се крие розенкройцерската принадлежност на Дънов. Тя обикновено се завоалира с предположения и съмнения, също като масонското минало на Щайнер.
Макар и не всичко около тези ордени да е идеално и те да носят родилните белези на времето, в което са възникнали, тяхната природа е бяла. Няма как една ложа да е съвършена, докато човекът не е такъв, но е важно какви сили взимат превес в едно братство.

7. Ще завършим с една тема, която малко се разминава с досегашната, но е необходимо да бъде засегната все някога.

Обикновено не е разумно да се отговаря на неправилно зададени въпроси, но тук става дума за изкривяване на действителността от наши съвременници, явно използващи мистиката за личен просперитет и обогатяване. Всъщност, понякога дори става дума за откровени лъжи.
Двата съвременни розенкройцерски ордена, водещи началото си от САЩ, A.M.O.R.C. и Rosicrucian Fellowship, не се занимават с приоритетно, нито със засилено изучаване на кабала. Тя се изучава в няколко лекции в продължение на един-два месеца, което за близо двадесетгодишната програма на един розенкройцерски университет е повече от нищо. Да се предполага, че понеже някои негови адепти решават впоследствие да се отдадат на изучаване на еврейската мистика, то това е наложено от ордена, е повече от невярно.
Както казахме вече, ложите могат да се изучават само отвътре, и е полезно това да се прави, за да не изпадаме в подобни твърдения за неща, които изобщо няма как да ни бъдат ясни.
Орденът на мартинистите, свързан с д-р Папюс, показва, разбира се, засилен интерес към кабала, но те не са розенкройцери, макар и да работят в тясна близост с тях. Има също така във Франция един кабалистичен розенкройцерски орден, „Kabbalistic Order of the Rose-Cross“, който работи предимно на френски и частично английски, но понеже в инициаторските ордени се държат изпити като в университет, а също така има и инициации, за които се изисква почти перфектно владеене на основния език на ритуала, тук ние не можем да дадем компетентни сведения от вътрешността на този орден.

В заключение: Повечето от днешните мистични общества показват, за съжаление, много от признаците на секта, те са склонни към себеизолиране и преследване на различието. Времето на истинските братства сякаш е останало в миналото и днес ни се показва само празната рамка от тях. Щайнер е казал това за масонството, но и неговото общество днес не е опазено от подобна опасност, дори напротив.
Един човек не е израснал духовно, щом използва мистичното знание за преследване на различието и другомислието. Това превръща част от братствата в глутници, едно отвратително явление, което наблюдаваме напоследък и в България. Но май няма как да останем настрана от тези болестотворни процеси, след като сме вече част от света, а не изолирана държава в края на един кипящ от противоречия континент.

В. Р.