В памет на Майкъл Толбот
Майкъл Толбот си отиде непростимо рано от нашия свят. Остави ни в наследство няколко книги, в които се опита да свърже древния мистицизъм със съвременната квантова физика. Някои твърдят, че дори е успял и доразвитата от него теория за холографската вселена се потвърждава все повече от научните експерименти.
Толбот живя сред нас само 38 години. От снимката ни гледа изключително слаб, млад и красив човек. Фин и одухотворен. Русите му коси са късо подстригани, а очите му са присвити скептично, като на човек, който знае за света повече от другите. Това е авторът, който направи науката по-странна и по-интересна от мистиката. След него физиката никога повече няма да бъде това, което беше.
Кощунствената мисъл, че Вселената е много по-пластична и променлива, отколкото допускаха учените преди него, му спечели много привърженици и противници. Ние сме свикнали да мислим за света около нас като за нещо, неподвластно на нашите мисли и желания. Толбот се усъмни в това, както преди него се бяха усъмнили неврофизиологът Карл Прибрам и квантовият физик и ученик на Айнщайн Дейвид Бом
Тук следват няколко изречения за холограмата, взети от мрежата.
„Холограма се създава, когато излъчваната от единичен лазер светлина се раздели на два отделни лъча. Първият лъч се отразява от обекта, който трябва да бъде фотографиран. Тогава на втория лъч се позволява да се сблъска с отразената светлина от първия. Когато това стане, те създават интерференчна картина, която тогава се записва на фотоплака.
За невъоръженото око образът върху филма като че ли няма нищо общо с фотографирания обект, фактически той дори малко прилича на концентричните кръгове, които се образуват, когато хвърлите шепа камъчета в езеро.
Но щом друг лазерен лъч (или в някои случаи просто ярък светлинен източник) мине през филма, триизмерният образ на оригинала отново се появява. Триизмерността на подобни образи често пъти е страхотно убедителна. Вие действително можете да обикаляте една холографска прожекция и да я разглеждате от различни ъгли, както бихте направили с реален обект. Ако се опитате да я докоснете обаче, ръката ви ще мине през нея и ще откриете, че там реално няма нищо.
Има данни, които навеждат на мисълта, че нашият свят и всички неща в него – от снежинките до кленовите дървета, от падащите звезди до въртящите се електрони – са също само призрачни образи, прожекции от едно равнище на реалността, което е толкова отвъд нашето, че буквално е отвъд времето и пространството.“
Принципът на неопределеността на Хайзенберг окончателно ни накара да се усъмним в действието на Нютоновите модели за света. У мнозина от нас дори се породи чувството, че някой следи желанията на зрителите и наглася холографската картина според техните виждания. Поне на квантово равнище, ако /още/ не на макрокосмическо. Заговорваме за хигс бозон, и той изведнъж се появява от нищото. Спорим ожесточено за студен ядрен синтез, обаче той се оказва невъзможен според законите на света, в който живеем. Но след двадесетина години само изведнъж става по-малко невъзможен. И след сто внезапно се осъществява в нечия лаборатория.
Светът се оказва толкова гъвкав, че започва да се променя, докато в един момент се нагоди според желанията на зрителите. И изведнъж скоростта на светлината вече не е предел. Появява се възможност да направим варп-двигател, изкривяването на пространство-времето престава да бъде фантастика. Далечните предели на вселената стават по-достъпни. Пътуване в миналото? Правим всичко по желание на клиента!
Идеите на Толбот просто се сбъдват пред очите ни. Някой сменя картините според представите ни за света. И няма да е никак чудно, ако един ден се събудим върху плоска земя, намираща се на гърбовете на три костенурки. Като се вземе предвид ставащото напоследък пред очите ни, това също е един от възможните варианти в Мегавселената.