Тайнствената книга на Тот била пазена в златно сандъче в светилището на Храма. Към това сандъче е имало един-единствен ключ, който е бил във владение на Майстора на мистериите, най-висшият иницииран на Херметическата Аркана.

Той единствен знаел какво е написано в Тайната книга. Легендата твърди, че Книгата, макар и загубена за света, е известна на тесен кръг инициирани и до днес, и може да бъде отново открита от онзи, който посвети живота си на нейното търсене. С една дума, като много съвършени неща, Книгата е преминала във владение на духа и вече не съществува в написан вид, но нейните ценности могат да станат достояние на посветения търсещ.

Сега да преминем към едно твърдение, което и до днес не е доказано, но въпреки това е твърде интересно. То е във връзка с тази изгубена за човечеството Книга на Тот, и освен това е във връзка с една колода карти. Разбира се, че отново става дума за ръкопис, както навярно би казал Умберто Еко. ТАРО(Т) от Бохемия, странна книга, съставена от 78 листа, за която се твърди, че именно тя е изгубената през хилядолетията  Книга на Тот. Доколко това е така, е спорно, но ако то отговаря на истината, може да се каже, че ключът към нея е изгубен, както е изгубен ключът към Тората.

Тарот от Бохемия, преди отново да стане достояние на човечеството, е било притежание на висшата жреческа каста на циганите, за която се твърди, че са прогонените от древния александрийски Серапиум египетски жреци, чиито богатства са били ограбени от християнския патриарх Теофил – един от най-начетените, но същевременно и най-жестоки, алчни и цинични хора на своето време.

Техните потомци, които са имали най-ценния том от книгите на Тот (Енох), са станали, подобно на евреите, скитниците на света, и също като тях – оставайки народ с древен език и познание на древните магически практики, ритуали и предсказания. Каквато и да е истината, факт е, че това знание е било съхранено именно от циганите и впоследствие върнато обратно на света чрез тях.

Както вече казах, става дума за 78 карти, от които 56 са малки и 22 главни. Обръщам внимание на последната цифра, 22, тя е много важна. Няма да се спирам на малките 56 карти, те са познати на всеки човек от колодите, които могат да се купят и днес в почти всеки магазин. Особените са главните 22. Те се делят от своя страна на една група от 21 карти, които са номерирани, и отделно една-единствена неномерирана карта.

Порядъкът на 21-те карти е обикновено следният:

1.   Маг
2.   Висша жрица (Папеса)
3.   Императорка
4.   Император
5.   Висш жрец (Папа)
6.   Любовници (Женитба)
7.   Колесница
8.   Справедливост (местата на 8 и 11 карта понякога се разменят!)
9.   Отшелник
10.   Колелото на съдбата (Колелото на Фортуна)
11.   Сила
12.   Обесеният
13.   Смъртта
14.   Умереност
15.   Дявол
16.   Небесна мълния (Падаща кула)
17.   Звезда
18.   Луна
19.   Слънце
20.   Съдилище (Денят на съда, Страшният съд)
21.   Светът
22.   Глупак (Шут). Това е картата без номер, която би трябвало да е 22-ра по ред, но всъщност е нулева или по-скоро карта без числена стойност.

По-нататък ще се спрем на значението на всяка от тези карти, защото за това е необходимо доста  писмено пространство. Засега мога да кажа само, че едно от известните предназначения на тези 22 карти, наречени още “Голямата Аркана” (арканум, лат. – тайна, секрет), е било да служат като оракул и да предсказват човешката съдба. Това е обаче само видимото значение на картите. Тайното им значение е било известно на малко посветителски общества. Предполага се, че то например е било притежание на тамплиерите, но пред надвисващата над главите им опасност от унищожение, те са скрили това значение, превръщайки ги в карти за игра. В смисъла си на оракул, те напомнят една друга мистична система на Изтока, по произход от Китай, състояща се от 64 хексаграми и наречена “И-ЦЗИН” (Чжоу-И, “Книга на промените”). За този оракул също ще стане дума по-късно, както и за другия, на древните руни.