19 СЕПТЕМВРИ

Съобщения от решаваща важност пристигат в последния час. Така научихме за оригиналния ръкопис за Иса. В Хеми има наистина стар тибетски превод на манускрипта, написан на пали и намиращ се в известния манастир недалече от Лхаса. Накрая разбрахме приемствеността на очевидците.

Приказките за фалшификацията са сразени. Има особен смисъл в това, че ръкописът се съхранява напълно запазен в Хеми, или Хемис. Има особено значение в това, че ламите така старателно го крият. Уместно е този ръкопис да бъде около Ле, където е била проповедта на Иса за световната Община, още преди проповедите в Палестина. Важно е единствено да се познава съдържанието на този документ. Та нали разказаната в него проповед за общината, за значението на жената, всички указания на будизма са така изключително съвременни.

Разбираемо е защо ръкописът се е запазил именно в Хемис. Това е един от най-старите манастири в Ладак, за щастие неразрушен при последното нашествие на монголите и при гоненията на будизма от невежествените орди на Заровар. Уединеното местоположение на манастира може би му е помогнало да се съхрани. Пътят на Великия Общинник е минавал от Индия през това място. Ламите знаят какво е значението на документа; но защо мисионерите така яростно възстават и хулят ръкописа? Нима общинният облик на Иса и защитата на жената не им харесва?

Да хули така наречените апокрифи всеки може; за хулите много ум не трябва. Но кой няма да признае, че много апокрифи са далеч по-действителни от много официални свидетелства? Признатият от всички Краледворски ръкопис се оказа подправен, а много оригинали не съответстват на нечие разбиране. Достатъчно е да си спомним за така нареченото Евангелие на ебонитите или Дванадесетте. Такива авторитети като Ориген, Йероним, Епифаний говорят за съществуването на това животоописание. Ириней от втори век го познава, а къде е то сега? Вместо безсмислени спорове, по-добре по човешки премислете фактите и мислите, съобщавани в житието на „Иса (т.е. Исус) най-добрия от човешките синове”. Преценете доколко съдържанието на манускрипта е близко до съвременното съзнание. И ще се учудите колко много знае целият Изток за този документ.

В края на краищата важен е самият манускрипт, по-важна е жизнеността на тази идея в умовете на Азия.

Дълго товарихме багажа на яковете. Коне, мулета, магарета, овни, кучета – цяло библейско шествие. Керванджийте – цял отряд от етнографския музей. Минахме край езерцето, където според преданието за пръв път е проповядвал Иса. Вляво останаха доисторическите гробници, след тях – мястото на Буда, когато древният основател на общината е вървял на север през Хотан. По-нататък – развалини на постройки и градини, говорещи ни толкова много. Минахме покрай каменните барелефи на Майтрея. Поставени край пътя, те вдъхват на отиващите надалеч пътници надежда за бъдещето. Остана зад нас дворецът на скалата с храма на Дукар – светлата, многоръка Майка на света. Последният знак от Ле бе сбогуването с ладакските жени. Те излязоха на пътя с осветено мляко от якове. Помазаха с мляко челата на конете и пътниците, за да им предадат мощта на яковете, така нужна по стръмнините и по хлъзгавите ръбове на ледниците. Жените ни изпращаха.