ОТНОВО ЗА „ТРЕТОТО ОКО”

Една вечер ние – Валери Лобанков, Валентина Яковлева, Венер Гафаров, Сергей Силиверстов и аз – тръгнахме да се разхождаме из Катманду. Заедно с нас тръгна един от „новите руснаци”, който беше на почивка в Непал. Яко пийналият новобогаташ постоянно се интересуваше от „психологията” на нашите търсения.

– Разбирам, момчета – дърдореше той, – че ви трябва реклама, затова възнамерявате след няколко седмици да се изкачите високо в планината и да търсите някаква пещера, в която уж седят атланти. Ами нека… Дори и да седят там… На вас какво ви пука?…Я каква екипировка сте си купили – цялата чужбинска. Кой ви спонсорира? Да не сте вложили собствените си с пот добити пари? И какво ще ви донесе тази реклама? Е, ще споменат няколко пъти: Мул-да-шев, Ло-бан-ков. И какво от това? Човек трябва да живее, момчета, и то днес, д-н-е-с… Вижте мен – пристигнах в Непал да си отпочина, а спечелих ето това, момчета, спе-че-лих… И какво, ще ми кажете, че не се интересувате от бизнес, от тукашните евтини камъни? Направо ще ви кажа – аз пък се интересувам! Какво си мислите – че съм пристигнал тук да си почивам? А Канарските острови, Испания…е-е…?

– Не разбираш – търпеливо му обясняваше Валери Лобанков, – че науката е нещо безкрайно интересно. Ние сме учени, разбираш ли, учени… Много е трудно да се намери една научна истина, понякога заради това си даваш не само парите, а и живота… Тук намерихме потвърждение, че съществува Генофонд на човечеството в случай, че то се самоунищожи или го сполети глобална катастрофа…

– Искате да кажете, че сте алтруисти – изгледа го новобогаташът. – Днес трябва да се живее, момчета, д-н-е-с… За децата си трябва да мислите, за де-ца-та, на тях им трябва база, ба-за. Да те вземем теб за пример, Валери…

Беше ми досадило плямпането му и затова поизостанах, оглеждайки се на всички страни. Пред мен изникнаха три девойки с европейска външност и аз машинално ги погледнах. Върху челата на всяка от тях беше нарисувано „трето око”, при това едно към едно, с клепачи и ресници.

– Хелоу, забравили сте да гримирате „третото око” – подхвърлих им аз.
Момичетата спряха. Завърза се разговор. Стана ясно, че са от Израел. И трите бяха отслужили в израелската армия, а сега получили карти за почивка и пристигнали в Непал. Сравнително добре говореха английски.
– Хващат окото – каза новобогаташът, предполагайки, че те не разбират руски. – Ернст, попитай ги, някоя от тях не е ли емигрирала от Русия?

Оказа се, че двете от тях са родени в Западна Европа, а третата е коренячка израелтянка.
– Жалко, щях да се опитам да ги сваля – каза новобогаташът, който успяваше да върти международен бизнес, знаейки английски на нивото Yes и No.
– Кажете, момичета – попитах ги аз, – „третото око” по челата ви шега ли е или значи нещо?
Момичетата разказаха, че наблизо има ресторант „Третото око” и там можеш да влезеш само ако си нарисуваш „трето око на челото. Стана ни интересно, но понеже нямаше с какво да си нарисуваме „трето око”, отидохме в ресторанта без рисунки по челата.

В ресторанта ни настаниха около голяма маса, без да обърнат особено внимание на челата ни. На същата маса вече седеше момиче от Ирландия, което смутено се усмихваше. Наложи се да си правим компания, понеже други места нямаше.
– Хайде да се запознаем – предложи Сергей Селиверстов и представи всеки от нас, като акцентира върху целите на експедицията. Сергей представи новобогаташа като едър руски бизнесмен.

– О – възкликна ирландката, – изучавате предходните цивилизации! В моята страна мнозина се интересуват от този въпрос. Някои се опитват да развият „трето око”, посещават специални школи по медитация. А аз си спестих пари и пристигнах да уча медитация тук, откъдето тя е тръгнала по света. Старая се да развия своето „трето око”. Разкажете ми по-подробно за вашата експедиция.

– Разкажете, моля ви – обадиха се и израелтянките.
Докато се хранехме и си пийвахме, изброихме основните точки на нашата експедиция.
– Изключително интересно – каза ирландката. – А вие сигурно сте спонсорът на експедицията? – обърна се тя към руския новобогаташ.
– Да… – принуден беше да излъже той.
– Постигате ли успех в развитието на „третото око”? – попитах я аз.
– Съвсем скромен – смутено отговори тя.
– А знаете ли каква е същността на „третото око”? – попита Венер Гафаров.
– Аз зная – отговори една от израелтянките и посочи челото на своите приятелки, където то бе изрисувано.

– Будистката религия – започнах изложението си аз – разграничава пет типа очи:
1. Очите на плътта (Fleshly eys), т.е. обикновените ни две очи.
2. Пророческо око (Divine eys), т.е. око, което може да вижда далече в пространството и времето. Казано с други думи, това е око, с помощта на което можем да назърнем във Всеобщото информационно пространство и да се предскаже нещо.
3. Окото на мъдростта (Wisdom eys), което позволява да се вглеждаме в собствената си душа и да я анализираме, за да разберем основната истина: животът е преди всичко твоята душа, а не твоето тяло.
4. Очите на Дхама (Dhamma eys), т.е. очи, които помагат да се прилага учението на Буда, което е доста сложно.
5. Очите на Буда (Buddha eys), т.е. очите на учителя. Те могат да бъдат определени като очи на човек, посветен в знанията на предишните цивилизации.

– Какво, да не би човек да притежава едновременно и петте вида очи? – попита израелтянката.
– Според мен в будистката религия под око се разбира способността на човека да усеща и анализира душевните моменти в живота – отвърнах аз.
– А какви очи е имал Буда? – не спираше тя.
– Както ни разказва видният тибетски учен господин Мин – обясних аз,– само Буда е имал „трето око”, при хората то е слабо развито. Но всъщност „третото око”, никога не е изглеждало като око, дори при Буда. За него хората са знаели обаче, защото от челото на Буда периодично е излизал лъч светлина. С негова помощ Буда е привличал селяните към своите проповеди. Челото му е променяла цвета си – понякога е бил бял, друг път небесносин, зелен, жълт или червен.

– О, сигурно е било екзотично – възхити се израелтянката.
Руският новобогаташ внимателно слушаше превода на Валентина Яковлева.
– Да не би Буда да е имал светлинен източник на челото си? – попита той.
– Смятам – отговори Валери Лобанков, – че това е ефект от преобразуването на психическата енергия в светлинна. Сигурно сте чували за телекинезата, когато с помощта на психична енергия може да се предвижва например стъклена чаша по повърхността на маса. Това е преобразуване на психическата енергия в механична. На същия принцип се получава и светлинният ефект.

– Разкажете ми по-подробно за „третото око”. Все пак съм тук, за да го развия – настоя ирландката.
– „Третото око” е част от мозъка – продължи Валери Лобанков. – Ако мозъкът разгръща торзионните полета на душата, то, „третото око” е орган, който настройва честотата на торзионните полета на различните съставни части на душата. Можем да говорим за три основни функции на „третото око”.
– функция на интелекта, т.е. настройка на честотата за контакт с Висшия разум. Изглежда Посветените (например Елена Блаватская) използват своето развито „трето око” и могат да се настроят на честотата на Всеобщото информационно пространство;
– функция на медитацията, т.е. настройка на честотите на торзионните полета от различно ниво в собствената ви душа. Както е известно, съществуват 112 вида медитация, което означава, че е необходима индивидуална настройка на подходяща за него честота;
– функция на вътрешното зрение, това е настройка на честотата на торзионните полета в различните органи, в резултат на което може да бъде видян органът и неговите болести.

При децата „третото око” съществува като рудимент, то е по-скоро спомен за „третото око”, развито при хората от предишните цивилизации. В литературата има данни, че атлантите са били в състояние да преместват огромни каменни блокове само с поглед. Нашето обяснение е, че с помощта на своето трето око те са се настройвали на честотата на полетата в камъка и така са ги пренасочвали, че да подействат на гравитацията. Камъкът ставал лек. Променяйки насочването на торзионните му полета, те са могли да го преместват.

– Ернст, я кяжи на израелтянките да преместят с поглед чашата. Нали си имат „трето око” – подхвърли руският новобогаташ.
– Аз, разбира се, не притежавам способността да премествам с поглед – каза ирландката, – но ми се струва, че след уроците по медитация започнах по-добре да усещам своята душа. Вече разбирам, че нашият твърде материалистичен свят не е най-важното, най-важна е душата. Интересно обаче, защо при нас „третото око” е започнало да деградира?
– Чела ли сте Елена Блаватская? – попитах аз.
– Не, но на уроците по медитация я споменаваха като изтъкната Посветена.

– За да се отговори на въпроса ви, трябва да се познава историята на човешките раси. Литературните сведения, общо взето, са едни и същи, но най-подробно проблемът е разработен от Елена Блаватская в „Тайната доктрина”. Под понятието раса Блаватская разбира не раси, а цивилизации. Например първата раса е цивилизацията на първите хора на земното кълбо. В книгата си Блаватская описва източника, откъдето е почерпила тези знания – твърди, че сякаш глас й е диктувал научните сведения. Напълно е убедена, че чрез нея Висшият разум е предал на съвременните хора данни за развитието на човечеството. Нямам основания да не й вярвам, понеже написаното съвпада с други научни сведения. „Тайната доктрина” е един от фундаменталните трудове в света. И тъй, Блаватская пише, че на земята преди нас е имало четири раси. Нашата раса е петата…

– Извинете, ресторантът приключва – каза приближилият се келнер.
– Колко жалко… – промълви ирландката.
– Няма проблем – отсече руският новобогаташ и му подаде 20 долара. – Валери, кажи му, че са за него, за да ни остави да си седим тук, докато ни се иска. Поръчай, между другото, още вино за жените. И на мен ми е интересно от кого произлизаме. И аз доказвам на приятелите си, че не сме тръгнали от маймуните…

Келнерът с радост грабна двайсетте долара и учтиво застана в края на залата, като следеше всеки наш поглед.
– Непал е бедна страна, за тях 20 долара са цяло състояние – тъжно се усмихна Сергей Селиверстов.
– Я виж ти – не се успокояваше нашият бизнесмен, – за 20 долара да откупиш целия ресторант! В Москва за същите пари няма да ти поднесат и кафе.За подобна услуга московски келнер ще те изръси три стотачки. А тук, виж ти – струва си… Ех, да имахме такова обслужване в Русия!

– И тъй – продължих аз, – на Земята според Блаватская е имало 5 човешки раси, нашата е петата. Животът е възникнал чрез уплътняване на материята преди няколко милиона години. Човекът, животните и растенията са се появили едновременно. Всяка раса е породила следващата.
Първата раса, която се е наричала самородените, е възникнала под формата на ефироподобни същества чрез уплътняването на ефирния свят, т.е. света на психичната енергия. Те са били ангелоподобни и свободно са преминавали през стени и други твърди предмети. Изглеждали са като светещи безплътни форми лунна светлина и са били с ръст до 40 – 50 метра. Протопластичното тяло на хората от първата раса не е било изградено от същата материя, от която се състоят нашите тленни обвивки, и е било с вълнов характер.

Те са били циклопи, т.е. еднооки, като функцията на око е изпълнявало някакво подобие на „трето око”, чрез което са осъществявали телепатична връзка с обкръжаващия ги свят и Висшия разум. Хората от първата раса са се размножавали чрез делене и пъпкуване. Не са имали език и са общували чрез нещо, което наричаме предаване на мисли. Те са могли да живеят при всякаква температура.

Втората раса, наричани по-късно родените или безкостните, се появила на Земята след първата. Те са били призракообразни, но по-плътни от първата раса и с по-нисък ръст – 30 – 40 метра. Също са били циклопи и са общували помежду си чрез предаване на мисли. Хората от втората раса са били златистожълти на цвят. Размножавали са се чрез пъпкуване и спорообразуване, но в края на жизнения период на втората раса са се появили промеждутъчни хермафродити, т.е. мъж и жена в едно тяло.

Третата раса са лемурийците. Делят се на ранни и късни.
Ранните лемурийци са били високи до 20 метра и са имали доста по-плътни тела, които вече не определяме като призракообразни. При тях са се появили костите. Двуполовият хермафродит в едни случаи е започнал да трупа мъжки признаци, а в други – женски, в резултат на което половете се разделили и се появило половото размножаване. Ранните лемурийци са били двулики и четириръки. Двете им очи са били разположени отпред, а „третото око” – отзад, сякаш са имали две лица. Две от ръцете са обслужвали предната част на тялото, другите две – задната. Предните очи са изпълнявали функцията на физическо зрение, задното – на духовно зрение. Били са златисти на цвят. Общували са чрез предаване на мисли.

Късните лемурийци, или лемуро-атлантите, са били най-високоразвитите хора на земята, с невероятно ниво на технологиите. Отчасти към достиженията им трябва да причислим построяването на египетския сфинкс, огромните развалини в Солсбъри – Великобритания, някои монументи в Южна Африка и др. На ръст късните лемурийци достигали 7-8 метра. Те са имали по две очи и ръце. „Третото око” е потънало навътре в черепа. Цветът на кожата им е бил жълт или червен. При тях се е появила едносрична реч, която и до сега се употребява сред съвременниците ни от Югоизточния район на Земята.За потомци на късните лемурийци Блаватская смята плоскоглавите аборигени от Австралия, които оцелели и еволюирали, но подивели на изолирания в древните времена австралийски континент.

Четвъртата раса са атлантите. Те са имали две физически очи отпред, а третото е било дълбоко скрито вътре в черепа, но е функционирало добре. Били двуръки, на ръст достигали 3-4 метра, но в края на своето съществуване започнали да стават все по-ниски. Една част от атлантите са имали кожа с жълт, други – с черен, трети – с кафяв, а останалите с червен цвят. В по-късните етапи от съществуването си Атлантида е била населена предимно с жълти и черни атланти, които воювали помежду си. Отначало атлантите са използвали аглутинативна реч, която сега употребяват някои от туземните племена в Южна Америка. По-нататък се развила флективната реч, т.е. високоразвитата, която лежи в основата на съвременните езици. От флективната реч на атлантите е възникнал санскритският език, който сега играе ролята на таен език при Посветените.

Цивилизацията на атлантите също е била високоразвита. Те са получавали знания от Всеобщото информационно пространство, владеели са дистанционната хипноза, предаването на мисли от разстояние, умеели да влияят върху гравитацията, имали са летателни апарати (вимана), издигнали са каменните фигури на остров Пасха, построили са египетските пирамиди и ред други загадъчни монументи от древността.

Петата раса т.е. нашата, наричана в езотеричната литература арийска, е възникнала при късните атланти. По-голямата част от хората на петата раса са подивели и не са могли да използват знанията на атлантите. Отначало са били високи на ръст (до 2-3 метра), но постепенно започнали да се смаляват. Функцията на „третото око” почти напълно изчезнала, поради което се е прекъснала постоянната връзка с Всеобщото информационно пространство. Външността на петата раса придобила чертите на съвременните хора.
– Интересно, но прекалено сложно – въздъхна руският новобогатяш. – С третото си око усещам, че се налага да поръчаме още. Валери, повикай келнера…

– Така първите две раси – циклопите, са имали само това, което наричаме „трето око”, и са използвали единствено него. Третата раса – двуликите, освен „трето око”, разположено на тила, са имали и две очи отпред, които е използвала, за да гледа във физическия свят – те са помагали на „третото око”. При четвъртата раса – атлантите, „третото око” се премества вътре в черепа, но не губи функцията си. При петата раса „третото око” се превръща в рудимент, т.нар. епифиза. Но както намеква и Блаватская, при нашата раса ще се появи тенденция към повторното му развитие. Между другото, и атлантите, щом усетили регресирането му, предприели опити да стимулират дейността му. Ето че и при нас вече се появиха школи по медитация, които развиват именно функцията на „третото око”. А вие дори сте пристигнали тук, в Катманду – обърнах се аз към ирландката.

– О, аз се гордея, че изпреварвам цялата планета, така да се каже – усмихна се тя.
– А на момичетата им доскуча – свойски се намеси нашият новобогаташ и кимна към една от израелтянките. – Разрешете да разкажа нещо по-различно, за разтуха… Неотдавна нашите руснаци в Катманду, организираха състезания с рикши. Ернст, превеждай… Представяте ли си, ние, яки момчета, седнахме в двуколките, а рикшите, едни такива дребнички непалци, въртят педалите до скъсване, напрягат сили. Ех, че интересно беше! Моят познат Витя победи! Вярно, жал ми беше за рикшите, но ние по толкова им бутнахме, колкото не бяха и сънували.

– Жалко за рикшите – каза израелтянката.
– Не ги съжалявайте – отговори й Венер Гафаров, – те трябва да си печелят хляба. Нямат право на гордост.
– По въпроса за гордостта – продължих аз – Блаватская пише, че когато хората се възгордели и си въобразили, че са богове, тогава и „третото око” престанало да действа
– Защо „третото око” се нарича око, след като е вътре в черепа? – попита ирландката.
– Специалистите по анатомия твърдят, че в процеса на ембриогенезиса „третото око” се заражда като око. Това е разбираемо, тъй като първите две раси са имали едно единствено око – онова, което ние наричаме „третото”. Същото посочва и Блаватская. Колкото по-високо е духовното развитие на даден човек, толкова по-развита е епифизата – бившето „трето око”.

– Благодаря ви за чудесната вечер. В ресторант „Третото око” узнах доста за него – сбогува се ирландката.
Руският новобогаташ с решителен жест спря всички, които се бръкнаха за пари, и плати сметката, като не забрави да остави бакшиш на келнера.
– Е, интересно ли ти беше? – обърна се Сергей Селиверстов към него. – Разбираш ли, човек трябва да остави нещо след себе си…Не само пари, не само къща и кола, а и нещо духовно. Децата, ако си спомняш, имат по-развита епифиза, затова те по-добре усещат духовното. Така че, родителите…
– Разбирам – отговори бизнесменът. – Наистина трябва да оставиш на децата си не само къща и кола, но и така да направиш, че да се гордеят с родителите си. Ама, не ти ли става смешно, Сергей, за 20 долара половин нощ заемахме цял ресторант…