В края на шестдесетте години времето за изпитание като че ли си отива. Колкото и властта да се стреми да ограничи нейната популярност и да спре потока от хора, трудно е да се попречи на човек, изпаднал в беда или заболял от болест, за която не е намерен лек, да се срещне с пророчицата.

В същото време тайно я посещават хора от върховете на политическия живот, пред които има някакъв проблем за разрешаване, от милицията я търсят при разплитане на криминални случаи. Вероятно под влияние на близките на властимащите, които са получили помощ от Ванга и благодарение на усилията на д-р Георги Лозанов, властта предприема друга тактика.

На 3 .10 .1967 г . тя е назначена на заплата като сътрудник на Института по сугестология. За нея вече открито се говори като за феномен, в някои от централните вестници се промъква и информация за невероятните ѝ способности. Посещава я проф. Янков и след дълъг разговор с Ванга излиза при чакащите пред дома ѝ и им казва, че Ванга е чудно явление, че природата е дарила с благоговение този обикновен дом. За него това е дар само отгоре и посочва с пръст към небето. По това време той е голям капацитет и прави силно впечатление както на присъстващите, така и на властниците.

Поради ред стечения на обстоятелствата през седемдесетте и до края на осемдесетте години Ванга получава възможност за себеизява. Не само като помага на хората. Тя предупреждава за събитията в Чехословакия, за земетресението в Скопие, за войната в Афганистан, за събитията в Ливан.

Вижда промените, които ще станат в СССР и в света, като посочва и точната година – 1985-та („след шест години”, казва тя през 1979 г.). Като добавим и прорицанията ѝ за съдбата на Индира Ганди и нейния син, за Жаклин Кенеди и Джими Картър и за още редица бележити личности, можем да си обясним защо тя добива известност на световен феномен.

Първият опит да излезе на бял свят дарбата на Ванга се прави през 1966 г. в една статия на Емил Христов във вестник „Поглед”, където има и интервю с д-р Георги Лозанов. Това всъщност е първият опит сериозно да се подходи към темата, свързана с феномена Ванга. В други страни, особено в тогавашния СССР и в САЩ, също проявяват интерес към нея. През 1970 г. тя е включена в излязлата в САЩ книга за паранормалните способности на хора от социалистическите страни. Там Ванга е представена с фамилията Димитрова. Години по-късно е заснет и филм за нея, който според много специалисти е несполучлив…

Отначало към Ванга е назначен пенсиониран милиционер, който я охранява и винаги я придружава, когато излиза извън дома си. Година по-късно е назначен и шофьор, дадена ѝ е кола, назначена е на щат жена, която се грижи за домакинството в Рупите. Пристига екип от специалисти – лекари, психолози, невролози с различни апаратури, магнитофони. Правят се пълни изследвания, следи се електромагнитното поле около Ванга, когато провежда своите сеанси, анкетират се хората, които я посещават.

Заплатата ѝ е 200 лева и години наред тя събира тези пари с цел да построи детски дом, ала идеята ѝ остава нереализирана. Препоръките на д-р Георги Лозанов са да приема по 5-6 души на ден, за да се съхрани. Но при секретаря на кметството се записват на ден по 100 души и така „петричката врачка”, съзнателно или не, се превръща в машина за пари, които отиват в хазната на управляващите.

Д-р Лозанов е отстранен от поста ръководител на Института по сугестология и му е забранено да се занимава с Ванга. Държавната такса за всеки посетител е 10 лева за българи, 20 лева за сърби и 50 лева за чужденци. Не липсват от време на време и прояви на негативизъм от страна на властта. Един ден правят пълен обиск на къщата ѝ в Петрич, изземат всичко, после връщат някои вещи, други самите милиционери задържат за себе си. Тази зловеща сцена потриса Ванга и тя се разболява. Това е може би реакция на властта заради едно нейно пророчество, изречено през 1967 г., когато Ванга изпада в транс:

„Помнете Прага! Големи сили кръжат над града и викат: „Война! Война! Прага ще се превърне в рибарник, в който ще ловят риба!”

Всъщност изпитанието продължава. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Напливът от хора не ѝ тежи. Има случаи, когато записващият се уморява да отмята преминалите през деня, а Ванга пита има ли още. Тя явно не може да осъзнае предупрежденията на д-р Лозанов. Разбира ги много по-късно, когато уморителното ежедневие започва да влияе на способностите и на здравето ѝ.

През 1971 г. Плутон навлиза в съзвездие Везни. Идва времето на тихата война, на стремежа към икономическо изтощение на противника, а в същото време и на навлизането в космоса. Все по-често започват да се появяват различни загадъчни явления, светът отново се връща към старите загадки като Бермудския триъгълник и започва да ги свързва с НЛО и тайните на вселената.

От началото на този период датират и близките връзки на Ванга с Людмила Живкова. Това тяхно духовно приятелство допринася много за предпазването на Ванга от ситуации като тази с милиционерския обиск  Те се виждат често, чуват се по телефона. Има нещо много близко между тях двете. Ванга преживява смерча, издигнал я високо в небесата, а Людмила – жестока катастрофа. Веднага след нещастието отиват при Ванга и ѝ занасят чантата на Людмила.

„Боже, какво е станало? Какво е било това бързане?” – реагира тя в първия момент.

И после е категорична, че Людмила Живкова няма да умре. След катастрофата Людмила се заключва в стаята си, не иска да види никого. От това ѝ състояние я изважда нейна близка, запознава я с източната философия, с учението на йогите. Така постепенно тя навлиза в една духовна сфера, близка до Ванга и тяхното сближаване е нещо естествено. Людмила Живкова се познава със Святослав Рьорих, рови се в дълбините на историята, подпомага изследванията, свързани с траките, задълбочава културните връзки на България с потомците на древни цивилизации и с държавите с хилядолетна история… Родена под знака на Лъва, тя е убедена, че огънят е нейната стихия.

Познава и цени трудовете на Теософското общество, на Дънов и Бялото братство, които през седемдесетте години на двадесети век са табу за обикновения българин. Може да се каже, че през последния период от живота си тя е убедена дъновистка. И досега около смъртта ѝ витаят някои загадки.

Ванга усеща, че има до себе си духовно близък човек, има я като дъщеря, двете с часове се затварят или във вилата на Людмила в София, или в Рилския манастир и си говорят. Ванга я напътства преди пътуванията ѝ в Индия и Мексико. Създава се духовна връзка, която няма равна на себе си. Защото и двете работят за духовното израстване на България. Всяка по свой специфичен начин. Но и се допълват .Може би затова и пророчицата остава изненадана от смъртта на Людмила Живкова:

„Небето не ми каза!”

И до ден днешен битува мнението, че Людмила Живкова не е загинала от собствената си смърт, а е станала жертва на стремежа си България да води самостоятелна културна политика. Говори се за нейно спречкване с членове на военна делегация от СССР или от Варшавския договор, които по това време са били във Варна, откъдето Людмила Живкова спешно се е завърнала в София в своя последен земен ден. Ванга пък предполага, че Людмила се е отчаяла и добавя, че за отчаянието няма лекарство. Дали пък пророчицата не е видяла причинителя на смъртта на Людмила без да разбере кой е бил подбудителят?

В края на шестдесетте години много близко до нея са Венко Марковски и Иван Арженстински. След една критична публикация в столичен вестник те веднага ѝ уреждат среща с Тодор Живков. Той ѝ обещава да я подкрепи. По време на разговора тя непрекъснато си мисли за Рупите. След една от екскурзиите ѝ дотам на следващата вечер ѝ се явява Света Петка . Казва ѝ, че трябва да се засели при изворите.

„Искам да дойдеш и да живееш тук! Построй тук същата църква като предишната и я наречи на Света Петка Българска! И с Божията помощ ще се намерят хора да помогнат и ще бъдат възстановени и останалите паметници и храмове…”

Тя отново отива, оглежда мястото и заявява категорично:

„Тук ще е!”

След това често споделя, че мястото е необикновено, особено – кръгла поляна, заобиколена от планини, равно, закътано, скрито от лоши очи. Има един странен факт от живота на големия македонски революционер Борис Сарафов, брат на актьора Кръстьо Сарафов. Революционерът, който е готов сто пъти да пролее кръвта си за свободата на милото си отечество и който не вярва ни в Бога, ни в дявола, в един момент, когато започва да се подготвя Илинденското въстание, е категоричен, че планината Кожух трябва да бъде център на въстанието, база, в която те трябва да се организират, че планината ще ги запази и турският аскер няма да стъпи там. Не му повярвали, но той продължава да твърди това до своята смърт, без сам да може да обясни защо.

Затова пък Ванга е категорична, че долината на Рупите е изпълнена с много сила, която може да се предаде на тези, които я посещават. След много години, през 1991 г. се събират най-близките ѝ хора, записват имената си на хартия, увиват в нея известно количество пари и го заравят в земята с пожеланието тук да се изгради Божи храм. Ванга все още живее в една набързо построена от трудоваци къщичка, която постепенно пристроява. Но идеята за църква на името на Света Петка продължава да я тревожи, докато не става реалност.

След срещата ѝ с Тодор Живков в края на шестдесетте години тя получава разрешително да приема хора. Списъците вече се съставят с месеци напред. Втори път отново се среща с Тодор Живков, за да потърси помощта му за построяване на детски дом в Петрич. След няколко години при нея идва Леонид Брежнев, за да търси лек за болестите си и да чуе какво бъдеще очаква СССР.

Историята се повтаря и с Константин Черненко, Кирсан Илимджумов, със световноизвестни интелектуалци като Джон Чийвът, Уйлям Сароян, Джон Коломбо, Сергей Михалков, Леонид Леонов, Расул Гамзатов. Така Ванга вече е безспорен авторитет. Нейни приятели са целият интелектуален елит на България, обкръжението на Людмила Живкова. Ванга се среща в София и с Индира Ганди, но няма подробности за тази среща, на която е присъствал единствено преводачът. Тя споделя само, че Индира Ганди е велика жена. По-късно я предупреждава за събитията, които ще се случат с нея.

С годините Рупите стават притегателен център за много хора. Желанието ѝ да види някогашния белокаменен град отново изпълнен с хора, се сбъдва. Според нея тук е имало чудесни църкви и паметници на изкуството. След това изригва вулкан и погребва всичко.

Ежедневието на Ванга е еднообразно. Всъщност то продължава режима от Петрич. Приема хора, докато слънцето се издигне до зенита си. След това сяда да обядва заедно с роднини и приятели. Най-близката ѝ помощничка е Атидже. С нея си говори на турски (Ванга израства в такава атмосфера, в която бързо научава езика на съседа си). Обградена е с цветя, така, както си е мечтала на младини. Полива ги, говори им. На всяка задушница обича да получава някое ново цвете. Отнася се към тях като към живи същества. Всъщност всяка събота тя общува с мъртвите и с цветята.

Наскоро по научен път беше потвърдено, че цветята и растенията притежават зачатъци на разум. Дългогодишните изследвания на академик Тони Труевъс от Единбургския университет доведоха до извода, че растенията са способни да мислят почти по същия начин както и животните . Те предвиждали възможните катаклизми, имали памет за миналото. Академикът предполага, че цветята поглъщат информация и я преработват, както това става в мозъка на животните или на човека. Оттам идва и неговият извод, че цветята и растенията имат някаква форма на интелект.

Това не е инстинкт, изработен в хода на еволюцията. Те са 99 процента от земната биомаса и това доказва, че най-добре успяват да се споразумеят с природата. Според академика интелект притежават само растенията, живеещи в дивата природа, но как да обясним тогава израза на Ванга „Цветята ми говорят.”? Нима той не доказва, че твърденията на академик Труевъс се отнасят и за всички растения по земята?

Не може да се каже, че близките ѝ не се грижат за нея. Даже в един момент се спречкват с Димитър. Синът ѝ настоява да се ремонтира стаята, в която тя приема посетители, защото е влажна и усойна. Ванга реагира бурно, в първия момент отказва, налага се да бъдат извикани и други нейни близки, да я убеждават. Накрая се съгласява, но през час подпитва готова ли е вече стаята.

Тук винаги има гости. За тях надвечер Ванга приготвя вечерята или поръчва на жената, която прислужва, какво да сготви. Край трапезата се водят интересни разговори. Тя знае родословието на всеки от този край, разпитва жените как са почистили вкъщи, какво са сготвили, какво плетат. Към гостите отдалече задава въпроси, свързани с тяхното ежедневие – грижат ли се добре за дома си, поглеждат ли към чужди мъже и жени, пият ли, пушат ли. И всички съветва по-често да четат Библията.

Като че ли трудностите, които я спохождат всеки ден, не ѝ правят впечатление, организмът ѝ е неизтощим. Не се уморява да съветва, да поучава за добро, да предупреждава. Към гостите и към тези, дошли като при човек, който ще им помогне, тя се държи свободно, казва веднага това, което вижда и мисли, стига то да не е свързано със смърт или някакви трагични последици. Като че ли разбира, че на съвременните хора им е нужен някакъв морален коректив и тя умее да им го даде. Случвало се е и да откраднат нещо от къщата ѝ, но тя е категорична – той сам ще ми го върне. Или подсеща, че за всичко на този свят има възмездие. И то наистина не закъснява. По време на обиска един от милиционерите откраднал от дома ѝ транзистор „Сокол”. Тя е категорична:
„Той сам ще го донесе.”

И наистина. След петнадесет години милиционерът идва вече тежко болен и си признава, че е откраднал транзистора. Друг път деца откраднали от гардероба ѝ много красива рокля от кадифе. Тя казва:

„Те сами ще я донесат.”

И когато те наистина идват, тя ги пита:

„Е, момчета, сега какво спечелихте? Разбрахте ли, че нищо скрито не остава?… Идете си и не повтаряйте никога повече това!”

От празниците Ванга почита първо именния си ден – Благовещение. Не подминава и Цветница, Гергьовден, Сирни заговезни. Големите празници за нея са повод да напомни на най-близките си хора какъв е християнският ритуал и че трябва строго да го спазват. Така е на Коледа, на Великден, на Богоявление, на Кръстовден. През седемдесетте години по време на великденския пост тя изплита голям красив шал в електрическо синьо. След това повиква свещеник и му казва, че го е плела 40 дни и 40 нощи и на всяка бримка е произнасяла молитва за всички хора на земята. Тя моли шалът да се освети на връх Великден и да остане в църквата. Да намятат с него болните от безсъние и главоболие. На Петковден приготвя курбан за всички, които я посещават и това се повтаря всяка година. Отивайки на църква, тя се дразни от жените, които вместо да слушат молитвата, разговарят помежду си:

„Защо не си стоите вкъщи, а пречите на тези, които искат да чуят Божието слово?”

Отношението ѝ към религията е толкова чисто и неподправено, че то учудва всеки, който е бил свидетел на това как тя отбелязва тези свети празници. При панихидите за упокой на душата на съпруга си тя раздава чинийка с варено жито, няколко маслинки и чаша вино. Възмущава се от голямото разточителство по време на погребение или помен.

„За мъртвия е важна почитта на живите към него, а не храната!”

Един ден, когато изпада в транс, Ванга вижда майка си, облечена като египетска фараонка. Тя я помолила да отиде в Париж в катедралата „Нотр Дам”, за да се видят и посочва мястото на срещата. Не ѝ разрешават да излезе извън България. Чак след 15 години успява да помоли свои близки да отидат до катедралата  През цялото време тя е с този, на когото е поръчала посещението. Когато той се връща, тя не му позволява да ѝ разказва, а започва подробно да му описва какво се е случило.

„Защо не се изповядахте? Може би на вас е било съдено да се докоснете до онова, до което аз оттук не съм могла?”

Това всъщност е последната среща на Ванга с майка ѝ. Но тя укрепва в нея решението на всяка цена да изгради храм на името на Света Параскева или Петка Българска, а с това и да почете паметта на майка си, която също се е казвала Параскева.

За пореден път на 30 май 1988 г. Ванга отново се среща с Пресвета Богородица или Света Петка – тя не може да уточни. Била облечена в блестяща сребриста дреха и стояла пред хората, които чакали реда си. Когато първите посетители влезли при Ванга, жената се вдигнала на два метра над земята. Това е може би една от нейните последни срещи със света, който я покровителства и заради който тя търпи всички земни мъки. Светът на Сияйния конник, светът на Пресвета Богородица .