Ванга често си задава този въпрос. Тя знае, че това е Божие изпитание, но непрекъснато се двоуми – дали е изкушение или е изпитание за утвърждаване на вярата ѝ.

А проблемът за свръхсетивното, за хората с паранормални способности вълнува все повече съвременната цивилизация . Неоспоримо е, че Ванга притежава екстрасензорни способности. Но като нея има и други хора по света и тя знае за тях. Както някога Петър Дънов знаеше за нея и успя да я покани на среща с най-приближените си хора от Бялото братство по един необичаен начин. Така постъпва и Ванга с някои от най-известните екстрасенси. Когато тя разбира, че пред нейния дом сред чакащите съвет и изцеление е и майката на Теодора Стефанова, обезумяла от тревогата, че дъщеря ѝ дни наред не излиза от комата, в която е изпаднала, тя я повиква и казва:

„Теодора ще се събуди след единадесет дни, извънземни се грижат за нея. Ще ѝ бъде дадена дарба в живота, но тя трябва много да се промени. Трябва да се заеме да помага на другите…“

След излизането си от болницата Теодора отива да се срещне с Ванга . Пророчицата веднага разбира, че е между чакащите и я повиква.

„Когато влязох на пръсти, без да вдигам шум – пише Теодора Стефанова, – тя ми се усмихна. Усмивката на тази възрастна жена със сиви коси и слънчево лице освети цялата стая и ми стопли сърцето. Изведнъж се почувствах добре, в мир и на сигурно място.“

„Ти си била избрана, Теодора, животът ти е даден отново. Не те оставиха да умреш, защото така е било писано: ти трябва да живееш… Ще обикаляш света, всички ще знаят за теб, хората ще те обичат, защото ще им носиш добро. Ще имаш успех и ще помогнеш на много хора…”

Тези думи са отправени към Теодора Стефанова, една от най-популярните екстрасенси не само в Италия, но и в Европа, в дните, когато тя излиза от болницата и не знае още каква ще бъде съдбата ѝ . Всичко казано от Ванга вече се е сбъднало.

Когато вижда две огненожълти сфери през март 1991 г ., ръцете на варненката Димитрина Стайкова се разтреперват и тя започва да рисува неща, които не са ѝ ясни. Решава да отиде при Ванга и на 18 март търпеливо застава пред вратата ѝ заедно с майка си. Майката вече веднъж е идвала тук и Ванга ѝ е казала, че Димитрина се е родила с късмет и ще лекува. Пророчицата я повиква, успокоява я, че всичко ще бъде наред, че дъщеря ѝ ще има изключителното умение да вижда това, което другите хора не могат да видят, че ще бъде ясновидка. Думите ѝ бързо се сбъдват и Димитрина Стайкова става една от известните екстрасенси във Варна.

Ванга поддържа близки контакти с Вера Кочовска, интересува се какво става с нея, как е преминал престоят ѝ в Япония. Отнася се с уважение към Стела Димитрова, но за много други говори скептично и остро критикува, че вземат пари от болни и нещастни хора. Самата тя не приема да я наричат екстрасенс. На „човека-рентген” Григорий Грабовой категорично заявява:

„Кой ти каза, че имаш дарба? Слаб си, слаб си… Отвори Библията да видиш какво пише. Ти всичко правиш, но само се моли на Бога да не дойде цар Ирод…“

„Къде е татко ти? Той е умрял. Какво? Искаш да го възкресиш?… Господи, вие всички сте луди…“

Съдбата, а не сходното призвание отвежда Людмила Ким при Ванга. През 1983 г. тя прочита във вестниците за Ванга и решава, че само българската пророчица може да помогне на болния ѝ син. Минава през много препятствия, докато най-сетне благодарение на Олга Гарванска успява да достигне до Петрич, до Рупите.

„А, ето че сега идва корейката – посреща я Ванга. – Казва се Людмила Ким и е на 44 години. Лекува хората като Джуна. Ха да видим коя от тях е по-силна!“

Веднага проличават хуманизмът и етиката, които винаги ръководят Ванга в нейните срещи. Тя не започва с въпроси за болното дете. Людмила Ким си казва болката:

„Може ли Алик да бъде излекуван?“

Ванга е категорична, че детето ще бъде излекувано. На свой ред и тя се обръща с молба към Людмила Ким:

„Нещо не ми е добре, опитай се да ми помогнеш…“

След сеанса на Людмила Ким за няколко минути тя се чувства по-добре…

„Сега си ми като роднина – приключва Ванга първата си среща с „корейката”. – Идвай при мен, когато искаш. През септември, запомни ли? Ще ми донесеш дрехите на сина си, нокти и коси и буркан с московска вода…“

На следващата среща Ванга я пита:

„Майка ти жива ли е?“

След като Людмила Ким отговаря утвърдително, тя пак се обръща с въпрос към нея:

„Кой тогава е дошъл с теб? – и подробно описва жената, която вижда да стои до дясното рамо на Ким.“

„Това е баба ми!“

Следва съответната реакция на Людмила Ким, че Ванга е покровителствана от Свети Георги Победоносец. Ванга не закъснява с отговора си:

„Видя ли го? А на теб в този живот ти помагат Свети Николай Угодник и същата жена…“

„Знаеш ли – споделя Ванга пред Людмила Ким, – само ти и още няколко близки се сещате да ме питате не за своето, а за моето здраве. Аз вече изнемогвам. Молих Бога да ми разреши да си почина, но не ми е дошло времето.“

Разговарят и на професионални теми. Ким пита Ванга трябва ли да се лекуват хората по начина на Алан Чумак. Ванга е категорична: при масови сеанси лесно може да се навреди, хората са възбудени, лесно може да се прихване болестта на някой от присъстващите. Лекуването трябва да бъде само с личен контакт.
Разговорът преминава към Джуна. За нея Ванга казва, че талантът ѝ е от Бога.

Говорят за билките и за болестите.  Ванга е категорична, че наближава денят, когато човечеството ще се избави от рака. Лекарството трябва да съдържа желязо, защото този елемент е намалял в човешкия организъм. И още едно лекарство за страшните болести на човека ще бъде открито. То ще бъде приготвено от хормоните на кон, куче и костенурка – конят е силен, кучето издръжливо, костенурката живее дълго.

За Ванга всеки организъм е индивидуален и се нуждае от конкретно лечение, тя много цени утринната роса, защото само сутрин растенията отделят в изобилие лекарствени вещества. Препоръчва, за да бъде човек здрав, да не преяжда – и без това храната е развалена от химическите торове. Препоръчва ръжен хляб и да се яде бяла храна, да се пие билков чай, да се намалят мазнините и месото, веднъж в седмицата да се яде варена царевица и да се пие водата ѝ. Въпреки че Людмила Ким знае много от тайните на тибетската медицина, уроците на Ванга остават за нея едни от най-ценните в живота ѝ.

Ванга задочно познава най-големия екстрасенс в Русия Джуна Давиташвили. Никой не ѝ е говорил за нея, но когато сестра ѝ Любка тръгва на път за Москва, тя заръчва: „Поздрави я от мен и ѝ кажи винаги да помни своята 13, 16, 19 и 21-ва година”. Предали поздравите на Джуна и тя останала изненадана . Защото това са наистина най-критичните години в живота ѝ .

С д-р Анатолий Кашпировски лично се среща. Отначало двамата се усамотяват, а след това допускат и хората, които придружават Кашпировски. Те го чуват как казва на Ванга:

„Ръцете на българите са много сухи. Това е хубаво. А вашата ръка е суха като цигулка на Страдивариус. Дълго ще живеете…“

Тя му казва, че очите му виждат четворно, че лекува с очите си. Предрича, че още дълго ще скита по света, ще живее в Торонто, Канада. Но преди това ще отиде в САЩ и в Япония. След като го разпитва как лекува, тя убедително поставя своята оценка:

„Ти умъртвяваш болката!“

Идва ред на Кашпировски да отвърне по същия начин:

„Вашият дар е в това, че очите ви са обърнати навътре.“

Ванга го пита как да лекува жлъчката си.
Кашпировски отговаря:

„С обикновена вода. В моята практика съм излекувал много хора от пясък в жлъчката. Но съм им въздействал чрез сърцето и главата.“

На сбогуване Ванга му поръчва:

„Обаждай се да ти давам сили!“

Много е интересен разговорът между Ванга и Святослав Рьорих.  Баща му – големият руски художник и мислител Николай Рьорих, дълго живее в Тибет, достига до много тайни, които се пазят в този край на света. Той е убеден, че животът съществува не само в растителния и животинския свят, но и в мъртвата материя на кристалите.

„Баща ти – казва тя на Святослав Рьорих – беше не само художник, но и вдъхновен пророк. Всички негови картини са прозрения и предсказания. Те са зашифровани послания, но само внимателно и чувствително сърце може да подскаже на наблюдателя смисъла на картината. Ти си длъжен с всички сили да продължиш делото на баща си. Така е писано.“

В този разговор със сина на големия руски художник Ванга споделя и още нещо, което е много важно:

„Светът е започнал да се лекува с билки, с билки и ще свърши. Но билките, които растат в дадена страна, лекуват само хората, живеещи там. Така е предопределено!”

Според нея билките трябва да се приемат през кожата, като настойки и вани.

„Виждам Тибет и Хималаите – му казва Ванга. – Там, по тези места се намира най-старата история на човечеството… Баща ти е бил неземен човек…“

В зората на двадесет и първи век за биоенерготерапевти може да се говори спокойно, без дейността им да предизвиква някаква сензация. Много от тях съчетават своите умения с източната медицина, с комплекси от упражнения, с режим на хранене и на живот. При Ванга лечителството е много по-просто.

Защото нейната дарба побира всички умения. Но защо толкова често ни предупреждава да не вярваме на случайни екстрасенси? Загадъчната и страшна сила, наречена биополе, може да нанесе непоправими злини, вместо да излекува, ако се използва от хора с користни цели или от начинаещи, неможещи да насочват правилно уменията си. Ванга винаги реагира отрицателно, когато я питат има ли ученици. На въпроса на Людмила Ким дали ще може да изучи езика на цветята, тя отговаря:

„Моли Бога, и тази тайна ще ти се открие.“

Убедена е, че ако една дарба не е дадена свише, никой на Земята не може да те научи на нея. И има едно желязно правило:

„Нямам право да съдя никого, защото само Бог вижда кой е крив и кой е прав!”