МЕЧТА
В мечтите си виждам друго слънце, което ще дойде,
една вечна пролет и мир над полетата.
Камък след камък, сърце след сърце ще пробива вятърът.
Музиката, която постила трева по бреговете на бурята,
музиката, която говори с езика на птиците, пърхащи над дърветата.
И в сърцето ни ще има толкова светлини,
толкова спокойствие ще пада от прозорците на небето,
че нашите криле ще се оплитат в краката ни.
И усмивките ни ще трептят по клепачите като пеперуди.
* * *
Казах, че ще напусна тази мъртва къща
и ще отида да живея над морето.
Тук обитават сенки и гласове забравени.
Счупени кукли слизат и изкачват стълбите.
Прозорецът е гол, затваря се и се отваря нощем.
Всички стъкла са паднали.
Парчета от стъкла лежат в праха.
Ала оставам тука и се мъча да намеря сянката –
единствената следа от някогашното слънце,
вече забравено.
ПРЪСТ
Крилете ме плашат.
Обичам простата пръст,
топлия прах всекидневен,
който със вятъра крачи
и ни помага да виждаме
сенките на звездите,
клоните и очите, които ни чакат.
Гълъб в сърцето на слънцето,
лист, който плавно плува във въздуха,
течаща вода,
сърдечно небе, нежността на земята.
Кой знае?
Тъй бързо се хлъзгаме ний от небето
и падаме – бездна след бездна –
от самите животни по-долу
в нощта.
Забравихме вече, не знаем.
Сърцето ни стана по-голямо от нас
море, от товари навътре извито,
обич на ангели.
Кой ще застане на брега срещу вятъра,
на чертата, която разкрива пътуване дълго?
Превод Стефан Гечев