«Вопросы сохранения и актуализации в современных условиях наследия Рерихов»

Boyko Zlatev
Edmonton, Canada
eMail: bzlatev@gmail.com

Первому заместителю Председателя
Комиссии по культуре Общественной
Палаты РФ Лермонтову М.Ю.
Участникам круглого стола «Вопросы
сохранения и актуализации в современных
условиях наследия Рерихов»

Уважаемый Михаил Юрьевич,
Уважаемые члены Общественной Палаты РФ
и участники круглого стола,

Совсем недавно я узнал о круглом столе Общественной Палаты РФ на тему наследия Рерихов и рериховского движения. Эта проблема является важной для болгарской культурной общественности. Крупные болгарские культурные деятели, такие как художники Борис Георгиев и Васил Стоилов, писатель Николай Райнов, министр просвещения Стоян Омарчевский и многие другие сотрудничали с Н.К.Рерихом в первой половине ХХ века, принимали участие в его культурных и миротворческих инициативах. В 70-е годы Министерство Культуры Болгарии, возглавляемое Л. Живковой (1942-1981), в свой очередь поддержало культурные и миротворческие инициативы С.Н. Рериха и участвовало в их осуществлении. Сотрудничество деятелей культуры и органов государственной власти Болгарии с великой семьей Рерихов является неотъемлемой частью тысячелетнего культурного взаимодействия между народами Болгарии и России – частью той удивительной переклички эпох, воплощающей в себя и идею единства времен, выраженную в Знамени Мира Н.К. Рериха, и идею братства наших народов – братства, подобного величественному спокойствию глубинных вод, которое не смогут нарушить никогда никакие поверхностные волнения водной глади.

Судьба наследия Рерихов и движения, носящего их имя волнует меня и как исследователя наследия Рерихов, и как автора, вдохновляющегося в своем творчестве шедеврами семьи Рерихов, и как участника в прошлом (1997-2002) в деятельности рериховского движения, и как руководителя организации, создающей площадку для свободных научных дискуссий в духе непредубежденности и отсутствия предрассудков – так, как это было завещано Рерихами.Поэтому позволю себе изложить мои соображения по теме круглого стола, организованного Общественной Палатой РФ.

Прежде всего, однако, хотелось бы обратить внимание на один существенный момент. Он касается опасений, высказанных со стороны  чиновников Министерства Культуры РФ и конкретно Министра Культуры В.Р.Мединского, насчет участия в учреждении Международного Центра Рерихов (МЦР) в Москве неких иностранных юридических лиц из США, Эстонии и Болгарии и якобы контролем над наследием Рерихов со стороны указанных юрлиц. Такие опасения прозвучали на брифинге Государственного Музея Востока со стороны юриста ГМВ Семена Мельницкого (30.06.2014) и также стали частью письма Министра Культуры РФ В.Р. Мединского Президенту РФ В.В. Путину от 11.11.2013 г. №4704-01-07-ВМ.

Что касается юридических лиц из США и Эстонии, то это – уважаемые общественные организации – Музей Н.К.Рериха в Нью-Йорке и Эстонское Рериховское общество. Они, равно как и соответствующее болгарское юридическое лицо, являются лишь инициаторами создания, а не учредителями МЦР. Инициирование создания МЦР со стороны этих организаций является ничем другим, как признанием ведущей роли России в деле сохранения и изучения наследия Рерихов.

Болгарское юридическое лицо, явившееся инициатором учреждения МЦР в 1991-м году – это фирма „Лада-М“, занимающаяся издательской деятельностью. Я имел честь быть лично знакомым с руководителем этой фирмы – известной болгарской поэтессой, писательницей и путешественницей Калиной Ковачевой (1943-2010). В середине 90-х К.Ковачева переводила на болгарский язык труды Елены Ивановны Рерих и издавала эти переводы в своем издательстве. Я общался с К. Ковачевой в 2004-2006 гг., она была редактором моих стихов. Обсуждали мы и тему наследия семьи Рерихов. Со всей ответственностью могу утверждать, что никаких коммерческих и вообще корыстных интересов по отношению к наследию Рерихов К. Ковачева не имела, в руководстве МЦР не состояла и не претендовала в нем состоять. Причина, по которой ее фирма выступила инициатором учреждения МЦР, довольно проста – в 1991-м году в Болгарии все еще не было зарегистрировано общественной рериховской организации – таковая была учреждена только в 1993-м году, причем К. Ковачева была в числе семнадцати ее учредителей.

Еще более абсурдно звучат утверждения, высказанные в 2014-м году, что болгарская фирма „Лада М“ могла иметь корыстные интересы в отношении контроля над наследием Рерихов. Сама фирма прекратила существование еще в конце 90-х, а К. Ковачева скончалась в 2010-м году.

Я попытался выяснить, откуда в информационном пространстве России появилась подобного рода дезинформация. Оказалось, что, по-видимому, наиболее раннее  оспаривание надежности и легитимности МЦР с аргументом об участии в нем болгарской фирмы „Лада М“ содержится в опубликованном в интернете пасквиле на сайте за авторством афериста Михаила Лунева (http://www.urusvati.ru/or/or7.htm). Известно, что деятельность  М. Лунева, включающая, в частности,  нарушения таможенных и других норм законодательства,  неоднократно привлекала внимание правоохранительных органов РФ.

Если бы юристы ГМВ действительно провели собственное расследование, они бы не доверились публикациям аферистов, а обратились бы к компетентным органам Болгарии и без труда установили бы, что фирмы „Лада М“ давно не существует, а ее руководителя давно нет в живых. Но с подачи юристов ГМВ и, вероятно, референтов Минкульта РФ, эта непроверенная и несоответствующая реальной ситуации информация попала на стол к министру Культуры РФ Мединскому, и была включена как аргумент в его письме Президенту РФ В.В.Путину, став основанием для резолюции Президента РФ о необходимости защиты интересов государства.

Таким образом, во-первых, была брошена тень на имя ушедшего человека безупречной репутации – поэтессы К. Ковачевой. Я пока что не ставил об этом в известность культурную общественность Болгарии. Но я уверен, что и члены Союза Писателей Болгарии, и другие культурные деятели страны были бы возмущены этой попыткой чиновников Минкульта РФ оспорить легитимность МЦР на основании якобы корыстных интересов К. Ковачевой к наследию Рерихов.

Во-вторых, что еще более прискорбно, важные решения были приняты Минкультом РФ и Президентом РФ В.В. Путиным на основании публикации афериста М. Лунева.

На основе вышеизложенного я выражаю свой категоический протест против принятия решений касательно наследия Рерихов на основе предоставления представителям государственной власти несоответствующей действительности и непроверенной информациии, к тому же бросающей тень на имя уважаемых деятелей культуры.

Из случившегося можно извлечь урок, что даже когда государственные чиновники утверждают, что руководствуются наилучшими и наиболее благородными намерениями, прежде чем принимать окончательное решение, представителям власти необходимо тщательно проверять информацию на предмет ее соответствия действительности.

Не зная в деталях проектов, предложенных участниками круглого стола, не могу заручиться поддержкой какого-либо целостного проекта по выходу из сложившейся ситуации. Позволю себе, однако, сформулировать несколько конкретных предложений в связи со сложившейся ситуацией с наследием Рерихов.

1. В отношении статуса МЦР как хранителя наследия Рерихов прошу членов ОП РФ и участников круглого стола руководствоваться волей С.Н. Рериха о том, что Центр должен быть общественной организацией, неподчиненной Минкульту РФ и, тем более, ГМВ(С.Н.Рерих,„Медлить нельзя!“ // «Советская культура», 29 июля 1989). Мне незнакомы тонкости законодательства РФ. Но если на данный момент согласно действующему законодательству у государства нет возможности финансировать МЦР с сохранением его автономии, то из этой ситуации возможно выйти путем принятия специального закона. Я уверен, что уникальность наследия Рерихов того стоит. К тому же вся культурная деятельность МЦР способствует поднятию авторитета России во всем мире.

2. У МЦР есть значительный потенциал финансировать свою деятелность за счет доходов от передвижных выставок в странах Евросоюза и в других странах. Передвижные выставки – крупная статья доходов музеев во всех странах. Но, к сожалению, Минкульт РФ на протяжении более 20 лет не разрешает МЦР проводить такие выставки. Единственным исключением, насколько мне известно,  является выставка картин Н.К. Рериха в Швеции, осуществленная при содействии посольства РФ в Стокгольме. Не вижу оснований для такого запрета, тем более, что, как видно из первой части моего письма, аргументы чиновников Минкульта РФ  являются зачастую надуманными.

3. В плане финансирования следует учесть, что МЦР лишился своего главного спонсора Б.И.Булочника, вследствие того, что государством была прекращена лицензия Мастер-Банка. В аналогичной ситуации оказались в свое время тибетские монастыри в изгнании, лишенные доходов от своих земель. Возможно, будет нелишним изучить опыт Индии, поддержавшей финансово эти монастыри в изгнании, не вмешиваясь при этом в их внутреннюю автономию. Конечно, аналогия здесь неполная – МЦР не является религиозной организацией. Но, между тем, на территории усадьбы Лопухиных есть культовое сооружение – буддийская ступа. Возможно, будет нелишним привлечь к помощи МЦР буддийскую общину России, тем более, что у МЦР есть с буддистами давнее плодотворное сотрудничество.

4. МЦР проходит через крупные финансовые затруднения не в первый, а во второй раз. В начале 90-х финансовый кризис МЦР был разрешен умелыми действиями его Первого Вицепрезидента Л.В. Шапошниковой.Вполне возможно, что и на этот раз кризис будет преодолен. Для этого, однако, небходимо дать МЦР время на то, чтобы выбрать нового достойного руководителя. В системе МЦР и рериховского движения есть компетентные люди с богатым опытом общественной работы и руководства крупными общественными и государственными культурными учреждениями. Не будучи членом МЦР, не считаю себя вправе предлагать конкретные имена, но эти люди широко известны как в рериховском движении, так и за его пределами.

С пожеланиями успехов круглому столу и работе ОП РФ в целом,

Бойко Златев

Член Союза Болгарских писателей-эмигрантов, лауреат премии ПЕН-Центра Болгарии на XXXIII Национальном литературном конкурсе „Южная весна“ и носитель множества других литературных наград, Президент Общества „Новая Палитра“ (объединяющего болгарских ученых и деятелей культуры, проживающих в Болгарии, Канаде, США, Украине и других странах), Главный редактор болгарского интернет журнала „Палитра“ ( http://www.palitrabg.net), директор Болгарской библиотеки им. Николая Райнова в г. Эдмонтон (Канада), администратор болгарской инициативной группы в поддержку Общественного Музея им. Н.К.Рериха в Москве

(https://www.facebook.com/groups/949267728452279/ ).

Канада, г. Эдмонтон, 25 сентября 2015 г.

………………………………….

Обръщение към участниците в Кръглата маса „Въпроси на съхранението и актуализацията в съвременни условия на наследството на Рьорих – баща и син.“

Boyko Zlatev
Edmonton, Canada
eMail: bzlatev@gmail.com

Към Първия зам. председател на комисията по култура към Обществената палата на Руската Федерация – РФ, М. Ю. Лермонтов

Към участниците в Кръглата маса „Въпроси на съхранението и актуализацията в съвременни условия на наследството на Рьорих – баща и син“

Уважаеми Михаил Юревич, уважаеми членове на Обществената палата на РФ и участници в Кръглата маса!

Съвсем наскоро узнах за Кръглата маса на Обществената палата на РФ на тема наследството на семейство Рьорих и Рьориховото движение“. Този проблем се явява важен за българската културна общественост. Големи български културни дейци, такива като художниците Борис Георгиев и Васил Стоилов, писателя Николай Райнов, министъра на просветата Стоян Омарчевски и много други са си сътрудничели с Н. К. Рьорих в първата половина на ХХ век, взимали са участие в неговите културни и миротворчески инициативи. В 70-те години Министерството на културата на България, възглавявано от Л. Живкова (1942-1981), на свой ред поддържаше културните и миротворчески инициативи на С. Н. Рьорих и участваше в тяхното осъществяване.

Сътрудничеството на дейците на културата и органите на държавната власт на България с великото семейство Рьорих се явява неотменима част на хилядолетното културно взаимодействие между народите на България и Русия – част от тази удивителна проверка на епохата, въплъщаваща в себе си и идеята за единство на времената, изразена в Знамето на мира на Н. К. Рьорих, и идеята за братството на нашите народи – братство, подобно на величественото спокойствие на дълбините, което никакви вълнения на водната повърхност няма никога да успеят да нарушат.

Съдбата на наследството на семейство Рьорих, и на Движението, носещо тяхното име, ме вълнува като изследовател на наследството им, като автор, вдъхновяващ се в своето творчество от шедьоврите на семейство Рьорих, като участник от миналото (1997-2002) в дейността на Рьориховото движение и като ръководител на организацията, създаваща площадка за свободни научни дискусии в духа на непредубедеността и отсъствието на предразсъдъци – така, както това беше завещано от двамата Рьорих. Затова ще си позволя да изложа моите съображения по темата на Кръглата маса, организирана от Обществената палата на РФ.

Преди всичко, обаче, ми се иска да обърна внимание на един съществен момент. Той се отнася до опасенията, изказани от страна на чиновниците от Министерството на културата на РФ, и конкретно от Министъра на културата В. Р . Медински по отношение участието в учредяването на Международния център на Рьорих (МЦР) в Москва на някакви чуждестранни юридически лица от САЩ, Естония и България и наличие на някакъв предполагаем контрол над наследството на семейство Рьорих, от страна на споменатите юридически лица. Такива опасения прозвучаха на брифинга на Държавния музей на Изтока от страна на юриста на ДМИ Семьон Мелницки (30.06.2014) и също така станаха част от писмото на Министъра на културата на РФ В. Р. Медински до Президента на РФ В. В. Путин от 11. 11. 2013 г., № 4704-01-07-ВМ.

Що се отнася до юридическите лица от САЩ и Естония, то това са уважавани обществени организации: Музеят на Н. К. Рьорих в Ню Йорк и Естонското общество на Рьорих. Те, точно както и съответсващото българско юридическо лице, се явяват само инициатори на създаването на МЦР, а не негови учредители. Инициирането по създаване на МЦР от страна на тези организации се явява не нещо друго, а признаването на водещата роля на Русия в делото по съхранение и изучаване на наследството на семейство Рьорих.

Българското юридическо лице, явяващо се инициатор по учредяването на МЦР през 1991 г. – това е фирмата „Лада – М“, занимаваща се с издателска дейност. Аз имах честта да бъда лично познат с ръководителката на тази фирма – известната българска поетеса, писателка и пътешественица Калина Ковачева (1943-2010). В средата на 90-те К. Ковачева преведе на български език трудовете на Елена Ивановна Рьорих и издаде тези трудове в своето издателство. Аз общувах с К. Ковачева през периода 2004-2006 гг., тя беше редактор на моите стихове. Обсъждали сме и темата за наследството на семейство Рьорих.

С цялата си отговорност мога да потвърдя, че К. Ковачева не е имала никакви комерсиални, и изобщо никакви користни интереси по отношение на наследството на семейство Рьорих, не е участвала в ръководството на МЦР и не е претендирала да участва. Причината, поради която нейната фирма се е явила като инициатор по учредяването на МЦР, е твърде обикновена – през 1991 г. в България още не е имало регистрирана обществена организация на последователи на Рьорих; такава е учредена едва през 1993 г., при което К. Ковачева е била в числото на седемнадесетте нейни учредители.

Още по-абсурдно звучат твърденията, изказани през 2014 г., че българската фирма „Лада – М“ би могла да има користни интереси по отношение на контрола над наследството на семейство Рьорих. Самата фирма прекрати съществуването си още в края на 90-те, а К. Ковачева почина през 2010 г.

Опитах се да изясня откъде в информационното пространство на Русия се е появил подобен род дезинформация. Оказа се, че най-ранното оспорване на надеждността и легитимността на МЦР, с аргумента за участие в него на българската фирма „Лада-М“, явно се съдържа в публикувания в интернет пасквил на един сайт, под авторството на афериста Михаил Луньов. (http://www.urusvati.ru/or/or7.htm). Известно е, че деятелността на М. Луньов, включваща в частност нарушения на митническите и други законодателни норми, неведнъж е привличала вниманието на правозащитните органи на РФ.

Ако юристите на ДМИ действително бяха провели собствено разследване, те не биха се доверили на публикациите на аферисти, а биха се обърнали към компетентните органи в България и без усилия биха установили, че фирмата „Лада – М“ отдавна не съществува, а нейната ръководителка отдавна не е сред живите. Но с помощта на юристите на ДМИ и, вероятно, на референтите на Министерството на културата на РФ, тази непроверена и несъответстваща на реалната ситуация информация е попаднала на масата на Министъра на културата на РФ Медински и е била включена като аргумент в неговото писмо до Президента на РФ В. В. Путин, станала основание за резолюцията на Президента на РФ за необходимост от защита интересите на държавата.

По този начин, първо, беше хвърлена сянка върху отишъл си от нас човек с безупречна репутация – поетесата К. Ковачева. Аз засега не съм уведомил за това културната общественост в България. Но съм сигурен, че Съюзът на българските писатели и други културни дейци на страната ще бъдат възмутени от този опит на чиновниците от Министерството на културата на РФ да оспорят легитимността на МЦР въз основа на някакви въображаеми користни интереси на К. Ковачева към наследството на семейство Рьорих.

Второ, което е още по-тъжно, от Министъра на културата на РФ и Президента на РФ В. В. Путин са били взети важни решения въз основа на публикация на афериста М. Луньов.

Въз основа на изложеното по-горе изразявам своя категоричен протест против приемането на решения, засягащи наследството на семейство Рьорих – въз основа на предоставянето на несъответстваща на действителността и непроверена информация на представители на държавната власт, при това хвърляща сянка върху името на уважавани дейци на културата.

От случилото се може да се извлече урок, че даже когато държавни чиновници потвърждават, че се ръководят от най-добри и най-благородни намерения, преди да вземат окончателно решение, е необходимо те да проверяват щателно дали информацията съответства на действителността.

Не познавайки в детайли проектите, предложени от участниците в кръглата маса, не мога да се обвържа с подкрепата на какъвто и да е цялостен проект за изход от така стеклата се ситуация. Обаче ще си позволя да формулирам няколко конкретни предложения във връзка със ситуацията с наследството на семейство Рьорих.

По отношение на статуса на МЦР като пазител на наследството на семейство Рьорих, моля членовете на ОП на РФ и участниците в Кръглата маса да се ръководят от волята на С. Н. Рьорих по отношение на това, че Центърът трябва да е обществена организация, неподчинена на Министерството на културата на РФ, и още по-малко на ДМИ (С. Н. Рьорих, „Не трябва да се бавим!“ // «Советская культура», 29 юли 1989). Не са ми известни тънкостите на законодателството на РФ. Но ако в дадения момент, съгласно действащото законодателство в държавата, няма възможност да се финансира МЦР при съхраняване на неговата автономия, то от тази ситуация може да се излезе по пътя на приемането на специален закон. Аз съм уверен, че уникалността на наследството на семейство Рьорих си струва цената. Цялата културна дейност на МЦР при това способства за повдигането на авторитета на Русия в целия свят.

МЦР има значителен потенциал да финансира своята дейност за сметка на доходите от пътуващи изложби в държавите на Евросъюза и в други държави. Пътуващите изложби са крупно перо от доходите на музеите във всички страни. Но, за съжаление, Министерството на културата на РФ в продължение на 20 години не разрешава на МЦР да прави такива изложби. Единственото изключение, доколкото ми е известно, е изложбата на картини на Н. К. Рьорих в Швеция, осъществена със съдействието на посолството на РФ в Стокхолм. Не виждам основание за такава забрана, още повече, че, както се вижда от първата част на моето писмо, аргументите на чиновниците от Министерството на културата на РФ често се оказват измислени.

По отношение на финансирането следва да се отчете, че МЦР се е лишил от своя главен спонсор Б. И. Булочник вследствие на това, че в страната е бил прекратен лицензът на Мастер-Банк. В аналогична ситуация са се озовали в миналото тибетските манастири в изгнание, лишени от доходите на своите земи. Възможно е да се окаже полезно да се изучи опитът на Индия, поддържаща финансово тези манастири в изгнание, без при това да се намесва в тяхната вътрешна автономия. Разбира се, аналогията тук е непълна – МЦР не се явява религиозна организация. Но, между другото, на територията на поселището на Лопухини има култово съоръжение – будистка ступа. Няма да е излишно навярно МЦР да привлече на помощ будистката общност в Русия, още повече, че МЦР отдавна има плодотворно сътрудничество с будистите.

МЦР не преминава за първи, а вече за втори път през големи финансови затруднения. В началото на 90-те финансовата криза на МЦР е била преодоляна посредством умелите действия на първия вицепрезидент Л. В. Шапошникова. Напълно е възможно и този път кризата да бъде преодоляна. За това, обаче, е необходимо да се даде на МЦР време, за да си избере нов достоен ръководител. В системата на МЦР и Движението на Рьорих има компетентни хора с богат опит в обществената работа и ръководството на крупни обществени и държавни културни учреждения. Тъй като не съм член на МЦР, не се считам в правото си да предлагам конкретни имена, но тези хора са широко известни както в Движението на Рьорих, така и отвъд неговите предели.

С пожелания за успехи на Кръглата маса и работата на ОП на РФ като цяло.

Бойко Златев,

Член на Съюза на българските писатели в САЩ и по света, лауреат на наградата на ПЕН – центъра в България на ХХХIII Национален литературен конкурс „Южна пролет“ и носител на множество други литературни награди, председател на сдружение „Нова Палитра“ (обединяващо български учени и дейци на културата, живеещи в България, Канада, САЩ, Украйна и други страни), главен редактор на българското интернет-списание „Палитра“ (http://www.palitrabg.net), директор на Българската библиотека „Николай Райнов“ в град Едмънтън (Канада), администратор на българската инициативна група в подкрепа на Обществения Музей „Н. К. Рьорих“ в Москва.

Канада, г. Едмънтън, 25 септември 2015 г.

…………………………

Превод на български: Н. Андреева