Щастливи сме да представим днес второто издание на АРХЕОМЕТЪРЪТ на маркиз . Надяваме се, че то ще бъде добре прието от всички, които се интересуват от забележителната личност на автора. Докато беше жив, доктор Ж. Анкос “Папюс” изказваше публично възхищението си от ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ УЧИТЕЛ, чиито знания и съвети много често са му били от полза. Ние сме убедени, че, “там-горе”, Папюс ще бъде първият, който ще се зарадва на тази отново отдадена почит към паметта на Сент-Ив д’ Алведр.

Филип АНКОС

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Ето че вече изминаха две години, откакто нашият уважаван Учител, напускайки видимия свят, прекоси Вратата на Душите, за да се свърже във вечността и в Божието Слово с ангелската Душа, която беше винаги, дори и невидима, негова опора и негов живот тук-долу. След загубата на този светъл дух отвсякъде започнаха да се появяват много негови ученици, което можеше само да ни радва, ако някои от тези новоизлюпени последователи, преувеличено старателни новопокръстени, не държаха да убедят себе си и другите, че притежават висшето доверие на Учителя и са посветени в неговите най-лични размисли. Излишно е да добавяме, че те всички разполагат с Археометъра, чието точно описание, това, което ние имаме лично от неговия Изобретател, е все пак още неиздадено.

Някои не се колебаят да дават кабалистични интерпретации на този Инструмент за интерпретиране. Други, които не се срамуват да твърдят, че познават и последните тънкости на археометричната Наука, обещават грандиозни Посвещения и фантасмагории, които съществуват, слава Богу, само в тяхното екзалтирано въображение. Накрая, трети, позовавайки се на Сент-Ив, предлагат на своите читатели многогодишни трудове, изпълнени с антиклерикализъм и антипапизъм, които, без да са първични или детински, са от изключително ниско ниво и заради които, ако беше жив, Учителят би ги приковал на позорния стълб с някои от онези строги думи, които умееше да използува на място.

Сред тези, които са чели и оценили искрено Сент-Ив, сигурно има и такива, които вероятно са се питали защо неговите Приятели не са се постарали да защитят паметта му. Причината за това е проста. Човек като този, когото ние никога не ще прежалим, няма нужда да бъде защитаван; дори и мъртъв на Земята, той е достатъчно силен, за да се защити сам, тъй като е оставил след себе си достатъчно неиздадени творби, за да затвори устите на самозванците.

Творбата, която ние публикуваме днес, е блестящо доказателство в това отношение. Тя идва в точното време, желано и избрано от Учителя, и отговаря като с гръм на всички глупости, изричани от две години насам под прикритието на неговото име.

Допълнение и последен акцент на “Мисиите”, тази книга е истинско Въведение към Изучаването на Археометъра. Никога, в никое от предишните си произведения, Сент-Ив не е разкривал дълбочината на своята интимна мисъл както в това; никога, в никое друго, Тайнствата не са били така смело изследвани; никога, като тук, той не се е разкривал така пълно.

Той вече не е просто християнски гений, вдъхновен Възобновител на Синархията, която ние ще преоткрием; той е истинският последовател на древните Наби /1/, последният Пророк. Страшен огън гори в неговото творчество на съвременен Исайя /2/, ужасен за съвременните Фарисеи и Книжници, какъвто беше синът на Амос /3/ за книжниците и свещениците на Юдея. Страшни са и неговите виждания за бъдещето на Франция и Европа, потопени днес отново в най-лошата езическа Анархия. Уви, много от тях вече се сбъднаха, други са в процес на реализиране и ако ние не бяхме чули тези пророчества от устата на самия Учител преди повече от седем години, изречени пред безкрая на Морето, което им придаваше още по-голям, размах и величественост, ако това въобще е възможно, бихме помислили, че са писани пост фактум.

Но докато показва катастрофите, грозящи Народите, подчинили се на неумолимите Закони на историческите Цикли, неговото сърце кърви пред тази Предопределеност, която изглежда неизбежна и която все пак можеше да не бъде такава. И той заклева своите човешки братя да се откажат от грешния път и да следват истинския Път, този, който той им посочи още преди двадесет години, този, който той все още им сочи. Той ги умолява да пожелаят най-сетне да опитат честно средствата, които единствено могат все още да се противопоставят на Съдбата и да спасят Човечеството.

И тук той постъпва като истински човек, човек, на когото „нищо човешко не е чуждо” и за това ние го уважаваме и почитаме също толкова дълбоко. Трудът, който ние днес предаваме на обществото, е съставен около 1903 г., както може да се съди по загатването на някои събития от същото време. Събрахме разпръснати бележки и завършени части и просто стриктно ги подредихме. Предупреждаваме специално читателя за това, защото смятаме, че така той ще разбере защо не сме отхвърлили от приложенията един фрагмент, писан по начин и в стил, твърде различни от целостта на творбата.

И ако сме го запазили и публикували, то това е, защото сме убедени, че този недовършен фрагмент ще бъде четен с удоволствие от всички, които познаваха Учителя и често общуваха с него; защото в тези редове те ще го открият с неговата ирония, с неговия искрящ дух и смесица от атическа и галска пиперливост, които внасяха толкова очарование, оригиналност и непредвидимост понякога в най-възвишените и най-сериозните разговори с него.

Що се отнася до формата и структурата на творбата, тях няма да коментираме; те са достатъчно ясни, особено сега, когато някои рисунки на Археометъра са вече разпространени и възпроизведени многократно.

23 май 1911 г.
Приятелите на Сент-Ив

……………………..

/1/. Пророк – иврит.
/2/. Еврейски пророк, син на пророк Амос
/3/. Еврейски пророк, 800 г.пр.Хр.е