Сент-Ив д’Алведр и неговото творчество

Превъзходен писател, социолог с голям размах, мощен историк, ориенталист, който владее цялостно иврит и санскрит, забележителен музикант, Сент-Ив с радост се зае с всички приложения на Езотеризма.

Неговият път на посвещение винаги е бил пътят на болката и на саможертвата. Той беше посветен в западната традиция от най-висшите Центрове; в традицията на Изтока – от двама от най-великите свещеници на брахманската Църква, единият от които бе Brahatma на светите Центрове на Индия. Като всички ученици на истинското източно посвещение, той притежаваше всички учебни тетрадки, всяка страница на които е подписана от съответния брахман, отговарящ за предаването на святото Слово.

Четенето на тези тетрадки изисква задълбочено познаване не само на санскрит и иврит (които тези брахмани с високи нива на посвещение владеят основно), но и на примитивните езици, от които произлизат йероглифите и китайското писмо. Освен познаването на Ведите, а оттам и на най-светите Мантри, на седемте смисъла на Сефер и кабалистичните ключове, “интелектуалният Учител” притежаваше и реалното доказателство за своята степен: живият ключ, който позволява да се превърнат в непосредствено приложими за човека, за изкуството и за обществото познания, които, без това, биха представлявали една енциклопедия от хубави, но мъртви и застинали неща.

Под неговите пръсти ритмите на древните друидски песни ставаха изумителни и смущаващи; тайните на древните готически форми и архитектурни фигури от желязо и стъкло се изписваха, превеждайки на архитектурен език живите слова на Христос като ангели на откровението. Така мога да продължа изложението си върху много страници, без да стигна до дълбините на тази възхитителна наука, която е такава, само защото е жива и която живее единствено, защото извира от Принципа на Любовта.

Литераторите и хората на изкуството биха се развълнували дълбоко, ако изучат поетичните творби на Сент-Ив: лирически завет, днес неоткриваем, различните стихотворения, посветени на английската кралица или на суверените на Русия и най-вече възхитителната творба Победителката Жана д ‘Арк, която особено бихме препоръчали на хората на изкуството, достойни да носят това име.

Като социолог, Сент-Ив посвети по-голямата част от живота си на защитата и пропагандирането на една форма на социална организация: Синархията /1/.

Синархията въобще не е нова социална форма. Тя е функционирала при човечеството в продължение на хиляди години. В Мисия на евреите Сент-Ив посвещава деветстотин страници на демонстрирането на тази теза в универсалната История.

Мисия на суверените и Истинската Франция показват какъв непосредствен прогрес би се извършил с прилагането на Синархията в нашите съвременни социални форми, във всички страни.

Едно огромно нещастие сполетя внезапно Сент-Ив. Съпругата, на която той беше посветил целия си живот, му бе отнета от безмилостна смърт, въпреки неговите безсънни нощи и месеците борба. Тогава той разкри себе си като достоен съпруг, в християнския смисъл на думата.

Тази смърт, която трябваше да унищожи всичко, спаси всичко… От дълбините на безнадеждността прозвуча гласът на изчезналата любима и като ангел, слязъл от там – горе, той стана, спътник на неговите усилия тук – долу.

Под ръководството и вдъхновението на покойната се раждаше творчество от съвсем нов характер: Археометърът и неговите приложения щяха да се появят…

Какво е Археометърът?

Археометърът е инструментът, с който са си служили древните хора за изграждането на всички езотерични митове на религиите. Това е канонът на древното Изкуство в неговите различни изяви – архитектурни, музикални, поетични или теологични. Чрез него говори Небето: всяка звезда, всяко съзвездие се превръщат в буква или фраза, в божествено име, което осветява по нов начин древните предания на всички народи.

Сент-Ив приложи археометричните ключове в един нов превод на Битие на Мойсей в един малко познат труд: Теогония на Патриарсите. Сравнена с Вулгата /2/, с превода на Фабр д ’Оливе и с други предишни опити, новият превод на думите на Мойсей в ритмичната проза на Сент-Ив е изключително интересен за всички, които са свързани с християнската Църква.

Междувременно Сент-Ив, директно посветен от индийските брахмани, написа и своята Мисия на Индия, където въпросът за “Mahatma” е решен окончателно и ясно. “Приятелите” предано преиздадоха този труд, от който всички екземпляри, с изключение на един, бяха унищожени.

На бъдещите критици е предоставена една, или по-скоро, множество теми за изучаване и ние не можем да кажем кое би впечатлило повече потомството: безкрайната ерудиция на автора, неговият стил, толкова специфичен и блестящ, или така възвишените разкрития на посветения и на историка.

ПАПЮС

………………

1. Синархия означава съуправление; форма на теократично управление, изградено върху принципа на троичността. Осъществява се от Велика Свещена Колегия, имаща три нива. Първото е Пророческото; това е нивото на непосредствената Божественост, на Царя на Света. Второто ниво е Жреческото, това е сферата на Битието и на Светлината, което
адаптира невидимите влияния от Пророческия план към материалния план. Третото ниво е Царското, сферата му е Луната. Това ниво устройва обществения ред в съответствие с “отразените” влияния на второто ниво. Синархията не зависи от историческата конкретика, защото в нея е запечатана абсолютната воля на Провидението (на Твореца).
Такъв е духовният, религиозен и политически идеал на Сент-Ив д ’Алведр.

2. Латинският превод на Библията, приет за официален от Католическата църква.