Траките, лелегите и другите – щрихи за портрета на една изгубена памет

„Тя (Атина – бел.моя,) пред Ахила Вървеше, победа му
даваше леко и го подбуждаше с мед да
избива лелеги, троянци.“

Илиада (XX, 76-115)

Славният воин Ахелеос изтребвал според Омир покрай троянците и лелеги. Напълно възможно, ако се върнем по-назад в настоящата книга, където се вижда, че лелегите са част от племенната общност на пелазгите, наричани от нас най-често трако/пелазги, да кажем – траки. А нали според тълкувателите на аеда Троянската война била едва ли не битка между траки и гърци. Ето ни обаче две пояснения от различни автори на етнонима на лелегите:

„Лелег – цар, дал името си на лелегите в Спарта. Лелег имал два сина, Милет и Поликаон. Първият бил баща на бога-река Еврот, вторият нарекъл земите, които управлявал, с името на съпругата си Месена (Месения). Смятан понякога за дядо на Телебой, Лелег би трябвало да се смята за праотец на телебоите, поданици на цар Птерелай.“

„Лелег – старец от Нарикс в Локрида, Средна Гърция, като младеж живял в град Трезен при Питей; родоначалник на лелегите, участник в Калидонския лов.“

Богът-река Еврот според митологията бил баща на Спарта, съпругата на Лакедемон, т. е. Еврот се явява праотец на хубавата Елена, заради която започнала Троянската война. Излиза, че Елена е избягала с Парис при свои съплеменници, тъй като трояните са лелеги.

Бащата на самия Еврот се наричал Милет. В митологията има само още един Милет – онзи, който избягал от Крит в Мала Азия и създал в Кария град, наречен на негово име. Помним, че Кария била основана от сина на митичния аргоски цар Фороней – Кар. Пелазгите пък се делели на кари, лелеги и дриопи. На страната на трояните се сражавали „известните с говор незвучен“ кари. В столицата им Милет се родил и критянинът Пандарей, син на гадателя Меропс, който откраднал от Крит златното куче на Зевс и затова бил наказан. Тевкрите (трояните) обаче били наричани „меропи„, както вече стана ясно в предишни глави.

Вторият син – Поликаон, основал град Месена в Елида, Пелопонес. Неговият син Телебой пък поради разни стечения на обстоятелствата се пренесъл с всички свои подвластни в Акарнания, където видяхме, че живеят молосите (ампракийците). (Помним, че по време на Троянската война техният съплеменник Идоменей е водач на критяните.) Един от синовете на Телебой се казвал Птерелай и властвал над телебоите от остров Тафос (крайбрежието на Акарнания).

След териториален спор с Амфитрион (бъдещия баща на Харкалеос) микенци обградили крепостта на Птерелай. Неговата дъщеря Комето се влюбила в нашественика и извършила предателство – изскубнала златния косъм от главата на Птерелай, който го правел безсмъртен.

Според другото определение Лелег бил старец от Локрида, който на младини живял известно време в Трезен, Източна Арголида, при Питей – баща на Етра, съпруга на атинянина Егей и майка от него на прославения Тезей. От Омир знаем, че локрите се сражавали на страната на Агамемнон. В същото време обаче локрите се оказват лелеги.

В главата за еолийците видяхме, че в атическия град Мегара живеят еолийци. Овидий обаче нарича Мегара и околностите й „лелегска земя„. С Мегара е свързан вторият известен мит за златен косъм. Този път той бил отскубнат от бащината глава на Ние от дъщеря му Скила, влюбена във вражеския предводител – критския цар Минос. Митът за златния косъм, даващ безсмъртие, явно е с лелегски произход. Или с еолийски – което е все едно.

Но щом лелегите са еолийци, то еолийци са и жителите на Месена в Елида. С Елида и нашата тема е свързан и един много интересен цикъл от митове. Срамежливата богиня на Луната Селена се влюбила в красивия цар на Елида Ендимион. Един ден тя го отвлякла чак в Мала Азия, в Кария и там го приспала с вечен сън в пещера близо до град Милет. Преди да бъде отвлечен от богинята Ендимион успял да натвори няколко сина и една дъщеря. В спор за царството му победител излязъл Епей. По негово име започнали да се наричат и жителите на Елида – епеи, а Омир отделил на подвизите им значително място в „Илиада„.

Другият известен син на Ендимион се наричал Етол. На едно състезание с колесници в Аркадия Етол неволно убил Апис, сина на Фороней и брат на Кар. Етол бил принуден да бяга от Пелопонес и се настанил в страната на куретите, която била наречена по-късно на негово име – Етолия.

Объркана история изглежда цялото горно изложение. История, в която нишките на повествованието се щурат насам-натам, преплитат се и продължават самостоятелния си път, сякаш нищо не е станало. Внимателният наблюдател обаче ще открие, че всяка от нишките зависи от останалите и в привидния хаос има абсолютен ред.

Два лъча – от Крит и от Елида – тръгват към Кария: Пандарей и Ендимион.
Кария обаче е създадена от Кар, който тръгва от Пелопонес, а от Кария пък тръгва за Крит Европа.

Акарнанецът Молос е брат на критянина Идоменей, а в Акарнания живеят телебоите, част от голямата племенна общност на епеите, чиито цар Ендимион е отвлечен точно в Кария.

Кари, лелеги и дриопи са названия на отделни пелазгийски общности.
Получава се един затворен триъгълник, на чийто върхове стоят Балканите, Кария и Крит.

В главата за еолидите открихме, че т. нар. траки също са еолиди, каквото и да означава тази дума. В много от изданията, посветени на тракийската митология, се споменава името на племето скайбои, които живеели в областта на Тракийския Херсонес, т. е. между Тракия и Троада. Поводът за честото им цитиране е коренът σκαι-, който означава „ляв„. Според тълкувателите името имало сакрапен произход и говорело, че скайбоите знаели, че Вселената е ляво ориентирана.

Възможно е. Думата σκαι– обаче означава също и „западен„. Поне така пише в речника. Тя обаче е с много древен произход и ако се върнем към главата за начина на определяне на посоките на света от древните, ще видим, че първоначалното й значение всъщност е било „източен„. Иначе трудно можем да си обясним как в Армения има река на име Скайбои. Трябва да приемем, че тя дължи името си на някой, който е живял на изток от нея. Тя обаче е била и си остава „източна“ за живелите на запад от нея елини. И в предишните глави, и тук теорията за обръщане на пространствените координати може да звучи прекалено смело и дори налудничаво. Но все пак е факт. Ето например древния град от българското черноморско крайбрежие – Месембрия. В речника срещу думата μεσημβρινος пише – „южен; обеден, който става на пладне„.

Месембрия е южна само за онези, които живеят на север. Но нали името на града е дадено от хора, живели южно от него, т. е. Месембрия за тях е бил северен град. Така че „скаи“ означава „източни„, а „скайбои“ – „източните кравари„. Западните, далечните кравари били телебоите. Защото „бои“ идва от βονς – „крава, говедо, бик„.

На тези, които веднага ще оборят, че дифтонга ον– се чете „у„, а не „ой„, отговорям с контравъпросите „откога“ и „къде„. И ще допълня, че освен βονς-; в речника срещу волска кожа се изписва и βοη, а знаем, че буквата „η“ в половината от т. нар. отделни писмености на т. нар. отделни старогръцки наречия се чете като „и„. А и доста производни на крава се пишат в речника с „ι„, вместо с „υ„. Та дали са били ляво или дясно ориентирани скайбоите, не е особено важно, а по-интересното е, че са били пастири, отглеждащи едър рогат добитък.

В тази книга няма да проследявам дали телебои и скайбои имат по-тясно племенно родство, отколкото може да се предполага. Важното е, че говорели един и същи език, че в копията на достигналите до нас старинни писмени източници еднакво са обявени за варвари и че представители и на двете племена са участвали в битката край стените на Троя. Ако и тук изобщо можем да говорим за племена, за да не се получи като с бесите-клисурци, обявени за отделно племе, докато всъщност старите автори са писали за жителите на това или онова племе, които са пазели, вардели, обитавали този или онзи планински проход.

Но и представа са си нямали, че някога някой ще ги оформи в бързината с документ за самостоятелно племе. Омир принуждава Ахелеос да погубва лелегите. Древният гений обаче не ни казва кои лелеги. Оставя ни да се досетим сами. Но явно е нямал предвид представители на лелегското племе (с по-чиста или по-замърсена кръв) като Ахелеос, двамата Аяси, Диомед, Одисеи, Идоменей… да не изреждам почти всички „гръцки“ герои пред стените на могъщия Илион.

Странно е, че те са тръгнали да завоюват нови територии за пелопидо/танаите Агамемнон и Менелай, с които не би трябвало да имат нищо общо. Всъщност може би имат своето си оправдание – за едната лелегска чест, опетнена от хубавата лелегска булка Елена. Е, и за малко плячка, разбира се. Но нали в онези времена разбойничеството така или иначе си е било почетна професия, разрешена главно на царете. Както е и днес.

Е, с темата за лелегите предвиденото съдържание на първата книга от тетралогията за древната история на Балканите почти се изчерпа. Старанието на автора бе в максимално кратки срокове да даде възможно най-много теми за размисъл, да провокира мисленето на читателя и не да подскаже, а направо да заяви, че писаната до днес най-стара история на нашите земи е напълно погрешна.

Подменяни са дати, географски названия и лични имена, погрешно са били интерпретирани останалите неподправени източници. Книгата, която ще затворите след малко, не е исторически справочник, в който събитията са хронологично подредени по територии и по племена. Това ще бъде направено във втората книга на тетралогията. Огромната част от натрупания архивен материал чака своя ред.

Изваждането му на бял свят още в първата книга бе невъзможно. Първата и най-основна причина е, че обемът на информация е толкова голям, че за да се проследи добре, ще са необходими още толкова справочници по история на древния Балкански полуостров. Така че целта на първата част на тетралогията бе да представи едно що-годе лесно смилаемо предястие. което да подготви сериозния читател за сериозния сблъсък с цялата острота на повдигнатите проблеми в следващите книги.

В настоящата книга например на няколко пъти се наложи разходка до Египет, за да се обясни един или друг факт от балканската история. В следващите книги този маршрут с двупосочен билет ще е постоянен като всекидневно отиване и връщане от работа. Защото много от историята на Египет започва на Балканите и много от нашата история е свързано със земята на фараоните. Ето само един факт, който съзнателно оставих за момента преди окончателното затваряне на кориците.

В „Одисея“ думата „Египет“ се появява сравнително често. Тя обаче напълно липсва в „Илиада„. Този факт предизвиква множество въпроси за това кой е Омир, кога са писани двата епоса, от кого и т. н. Без да навлизам в подробности тук ще обясня само една от причините за горния парадокс. В „Илиада“ Египет не присъства, но пък присъства Етиопия. Тя е родина на етиопския съюзник на трояните цар Мемнон, до нея често прескачат да си починат боговете.

Бихме могли да се запитаме защо Омир е пренебрегнал като земя на боговете високо цивилизования Египет, а изпраща своите герои и богове в Етиопия, която е слабо позната на хората от онези времена. И бихме си отговорили, че поетът е наясно с местоположението на страната на „етиопци почтени“ и героите му заминават там, където наистина е земя на боговете – в Египет. Точно така – говорейки за Етиопия, Омир всъщност е подразбирал Египет. Защото за аеда и за неговите съвременници царството на фараоните е било владение на етиопците.

Според омироведите древният певец е живял през IХ-\/III в. пр. н.е. Да отворим историческите справочници. В тях пише, че през VIII в. преди Христа Египет е раздробен, като в Делтата властват малоазиатски династии, но от втората половина на века останалата част от земите на фараоните е под контрола на една нубийска, т. е. етиопска династия, на която царствата от Делтата са васални.

Ето защо за Омир нилското поречие е етиопска земя. И в това тълкуване няма никакво съмнение. Освен това то поставя горната граница, преди която може да се е родил Омир. Което означава, че при всички случаи той е живял някъде в края на VIII и първата половина на VII в. пр. н. е. Или казано иначе, времето на писане на епосите трябва да се коригира с около век по-късно, факт, който не е без значение при тълкуването на достигналите до нас „Илиада“ и „Одисея„.