Бургазлии се подготвяли с месеци за зимните вечеринки и новогодишни балове.

Имало е време в Бургас, когато по друг начин са празнували хората. Зимните месеци били дълги и студени, морето дори замръзвало. По улиците бургазлии се промушвали сред камари от сняг. Те обаче знаели, че всичко е преходно и кратко и затова приемали големите зими, разпускали душите си и създавали радост на себе си и близките си.

Сътворявали своите празници. Не чакали друг да им ги направи. Не разчитали на новогодишните телевизионни програми, нито на ресторантите със скъпи куверти. Не търсели място на края на света, за да се почувстват щастливи.

Вечеринки, маскени балове, именни дни – пъстра палитра от забавления били зимните дни и нощи. И колкото повече хора участвали, толкова веселието е било по-пълно.

Времето ли е било различно или хората ? Останали са спомените им…

ВЕЧЕРИНКИ

Организирани от различни сдружения и съсловия с цел благотворителност те са били чакани от бургазлии като събития.

С голям интерес са били посрещани ловните вечеринки. Ежегодно през декември Ловното дружество в Бургас устройвало празник. Задължителна била томболата, на която всички билети излизали печеливши. За добрия успех настоятелството изпращало по 22 ловни команди за горски и полски лов. Цяла седмица пристигали ловните трофеи от всички видове полски и горски животни.

До неделята, за когато била насрочена вечеринката, печалбите за томболата били замразявани в хладилници. Задължително трябвало да има от всичкия дивеч, който щъкал из региона.

Една година късметът на ловците изневерил и те не успели да убият диво прасе. Но и на това му намерили лесно. Купили питомно, но за да прилича на диво ловците го разфасовали, опушили го на дим до почерняване и така приготвено го пуснали в лотарията. На печелившите билети пишело “късове диво прасе”. Никой не разбрал “измамата”.

За веселото настроение на присъстващите организаторите ангажирали артисти от общинския театър, които представяли хумористични сценки и  разказвали ловни бивалици-небивали. За да бъде градусът висок, имало добре подреден и богат на мезета и хубаво вино бюфет. Разбира се, за веселото настроение била канена да свири военната музика, а танците се вихрели до зори.

Тракийското, македонското, котленското и други землячески дружества в града също устройвали вечеринки. Организаторите наемали ресторанти и приканвали своите гостите да идват облечени с национални носии от родното си место.

Представени били сцени от бита. Раздавали се награди за най-красива носия. Подовете на заведенията се люлеели от кръшните хора и ръченици. Томболата била с награди: кани за вода, сервизи, лопати, метли или гребло за сняг – важно било всеки да си тръгне с нещо спечелено за спомен.

Търговските съсловия и занаятчийските сдружения също се отчитали със зимни веселия на патроните си празници. На Никулден – 19 декември (стар стил), в салона на Търговската камара е ставала традиционната вечеринка на бургаските търговци.

На празника на кожаро-обущарското съсловие – Спиридонов ден 25 декември (стар стил), имало вечеринки в салона на пристанищните работници или в камарата. На тях майсторите пристигали със семействата си. Събирали се обущари, бакърджии, кожухари, грънчари, шивачи, бъчвари. Придружавали ги чираците и калфите. Към веселбата се присъединявали и бургазлии, които са ползвали услугите им.

Навън имало лют студ с бръснещ морски вятър, проникващ до костите, навалял сняг, но участниците във вечеринките не усещали температурните градуси на времето. Музиката, танците, флиртовете, веселбата ги карала да бъдат извън него. Бюфетите с питиета разгорещявали страстите и кръвта, а томболата добавяла тръпка на очакването за нещо по-интересно.

БАЛОВЕ

Най-бляскавите някога светски събития в Бургас си остават офицерските балове. Да се организира новогодишен бал не било никак лесна работа. Подготовката започвала седмици преди това.

На първо място се определял кръгът на поканените, видът на униформата, менюто, музиката. Изпращали се специални и задължително богато украсени покани до градския елит, консулското тяло и официалните лица, като поканените цивилни са закупували билети за участие в бала. Събраните пари се използвали за благотворителност.

Месец преди събитието офицерите от бургаския гарнизон устройвали танцувален курс, който се ръководел от специален танцмастер.

Дамите разбира се доста преди това подготвяли своите тоалети и бижута, за да блеснат на този празник. Дългите рокли били задължителни. Мъжете били с тъмни костюми и папионки.

Като най-елегантни в бургаския хайлайф са останали в спомените на бургазлии: Слава Моллова, дъщеря на търговец на кожи, окичила се с титлата Мис плаж 1936 год.; Пенка Харбова; Гинка Недева; Станка Кирова, чийто мъж е бил машинен инженер в „Големите български мелници” на Хаджипетрови; Ана Кожухарова, жена на търговец; Мария Проданова, съпруга на д-р Проданов; гъркинята Георгиадис и други.

Самите балове се провеждали във Военния клуб, а след 1930 год. в Търговско индустриалната камара / дн. Областната управа/. Салонът се украсявал със знамена, лампи, гирлянди и портрети на монарха и семейството му и разбира се голяма елха накичена със стъклени играчки. Няколко млади офицери посрещали гостите и поемали връхните дрехи. В залата нямало маси, а само столове, наредени покрай стените на залата, на които сядали само дамите, когато не танцуват.

Балът започвал в 22 часа вечерта и продължавал до 6 часа сутринта. Неомъжените дами винаги присъствали с родителите си. Офицерите предварително запазвали правото си да танцуват с някоя от тях с разрешение на родителите им. Не било прието една дама да танцува само с един офицер, освен, ако не са сгодени.

Омъжените дами танцували с друг кавалер, само след разрешение на съпруга си. Не се сервирали силни алкохолни напитки. В повечето случаи на гостите се поднасяло чаши бяло вино, бира и шампанско. Не било прието младите офицери да пият повече от една чаша.

Точно в полунощ електричеството угасвало и се чували топовни салюти и сирените от корабите, закотвени на пристанището, а гостите на бала се поздравявали.

Интересно е да споменем за музиката на вечеринките и баловете. През 1925 год., по инициатива на Георги Шагунов (капелмайстор на  духовата музика в 24-ти пехотен Черноморски полк в Бургас), се създава Струнен салонен оркестър. В него са привлечени, освен военни служащи, и цивилни музиканти. Самият Шагунов  започва да пише мелодични валсове, танга, фокстроти и забавни  песни, които оркестърът изпълнявал под негово диригентство.

Баловете са били важно събитие в обществения живот, на които семействата на търговците, банкерите, офицерите и местните политици използвали възможността да създадат връзки, да оформят нови контакти, да представят дъщерите си в обществото и евентуално да им намерят годеник.

Известен бил Балът на арменците в Бургас, който имал за цел не само да събира арменската общност, но да помогне на младите да изберат своите партньори в живота.

Чуждите консули уреждали също балове в  Италианския клуб.