Дамян Пейзон (Damien Paisant) е френски поет, актьор и хуморист, автор на три издадени стихосбирки и на множество публикации във френски литературни списания.
Роден през 80-те години, работи и живее в Париж. Завършва бакалавър по психология и по-късно школа по актьорско майсторство. Играе в ситкоми и късометражни филми, свири на пиано и композира музика, която акомпанира експерименталната му поезия.
„Absent Présent“
Nuit-éclair
je n’ai vu que toi
qu’une suite de dioramas déjà oubliée
Tu es arrivée
Comme un train
à grande vitesse
que j’ai attendu
et qui ne s’est jamais arrêté
Ce matin je ne retiens
que ton absence
mais je n’oublie pas
que tu existes
Nous nous sommes ratés
ce sont des choses qui arrivent
Demain nous ferons mieux
que de ratrapper le temps perdu
Из стихосбирката „ОТСЪСТВАЩ ПРИСЪСТВАЩ“
Нощ-мълния
единствена тебе видях
върволица от диапорами
вече забравени
Покрай мене мина
като бързия влак
дето чаках
а той не пристигна
Тази сутрин ми остана
само твоята липса
но помня
че те има
Разминахме сe
И това ще мине
Утре ще можем и повече
от това да наваксаме изгубеното време
À force de tourner en rond
j’oublie ton carré de lumière
qui brille là-haut
depuis ma naissance
Tu es trop loin de moi
pour me faire voir
autre chose
que le mur
qui nous sépare
Il faudra
des années
pour qu’il tombe
de lui même
Je l’ai construit pour que
juste
tu puisses le voir
От толкова обикаляне в кръг забравям
обкръжението на светлината ти
дето там горе сияе
от самото ми начало
Толкова далече си от мене
да ми покажеш
друго
освен стената
дето ни разделя
Години
ще минат
докато сама
падне
Издигнах я да можеш
само ти
да я видиш
…………………….
„Cri“
Cri
sans larmes
Cri
né
du non-dit
Cri
qui assèche
ma langue natale
Cri
que j’écris
Voilà
Ce qu’il me reste
Из стихосбирката „ВИК“
Вик
без сълзи
Вик
роден
от мълчането
Вик
който пресушава
майчиния ми език
Вик
който изписвам
Единственото
което ми остава
Donner (encore)
Ce qui pèse
la perte
de ne pas être
là
ou plutôt d’être
ce mendiant
à la main
qui tremble d’attendre
l’autre main
Ce qu’elle pèse
dans ces yeux privés
de lumière
pour voir
l’autre main
à ma portée
Ce qu’elle pèse
dans ce pauvre corps
affamé
toujours affamé
ДА ДАДЕШ (ОЩЕ)
Колко тежи
загубата
да те няма
или по-скоро да бъдеш
просякът
с ръка трепереща
в очакване
на другата
Колко тежи
в тези очи лишени
от светлина
слепи за
ръката
към мен протегната
Колко тя тежи
в това измършавяло тяло
гладно
все тъй гладно
Touche
l’intime sanctuaire
du père invisible
Allume
un cierge
de l’intérieur depuis la grotte
Regarde bien
ses parois
abîmées
l’insondable
vide
sans lui
la chute
de pierres
comme
une révélation
qui dépasse
la prière
au nom de sa mort
Докосни
съкровеното светилище
на незримия баща
Запали
свещ
отвътре от пещерата
Вгледай се
в стените
порутени
непроницаемата
пропаст
без него
срива
на камъните
като
откровение
по-проникновено
от молитва
в почит на паметта му
……………………………….
„Les mots d’Iren“
(Contre-sort)
ce qui l’attendait
résidait dans l’album-photo
(prise avortée – où le désir ?)
“ le flash de la matriarche “
flagrant-déni d’une seule solitude
le délit du ‘’patriarche ”
(encore le fils en héritage)
“ tout s’alignait pour
féminiser une éclipse “
“(Elle – courbait le cours
des béances promises)”
“à la risée de tous”
(Еlle – cherche les mots qui
parachèvent la bouche des signes)
(Elle – trouve un étranglement)
(souffle-souffre au bord-béatitude)
(Elle – réouvre le “Tu” identificatoire)
(se fier au singulier)
(dilemme-connivence entre
deux méconnaissances)
“son autre aborde une hermétique“
Из стихосбирката „ДУМИТЕ НА ИРЕН“
ОТКЪС ОТ РЪКОПИС В ПРОЦЕС НА ИЗДАВАНЕ
(ПРОТИВОБОР)
онова което я очакваше
бе в албума-снимка
(ненужно зачената – а желанието?)
“светкавицата на матриархата“
явно-отрицание на единствена самота
престъплението на “патриарха“
(все още синът по наследство)
“съгласуване за да
омалодуши елипсата“’
“(Тя – отклоняваше посоката
на предначертаните следствия)”
“за всеобщ присмех“
(Тя – търси думите които
завършват устата на символа)
(Тя – се сблъсква със задушаване)
(дъх-страда на прага-блаженство)
(Тя – разгръща наново “Ти-то” на оприличаване)
(доверие в единственото число)
(дилема-съвместимост между
две непознанства)
“нейният двойник заговаря една херметичност“
Превод от френски: Ирен Михайлова
………………………….
КЪМ ЛИЧНИЯ САЙТ НА АВТОРА: https://www.damienpaisant.com
КЪМ ПРЕЗЕНТАЦИЯТА: https://dampaisant.wixsite.com/cv2021