Из книгата на руската посветена Татяна Николаевна Микушина „ДОБРОТО И ЗЛОТО“
Личен прочит на „Тайната Доктрина“ от Е. П. Блаватска
Превод от руски: Румяна Илиева

Когато смъртните станат достатъчно духовни, няма да бъде нужно старание да се внедрява в тях правилно разбиране на древната Мъдрост.

Хората тогава ще знаят, че никога още не е имало нито един велик световен Реформатор, чието име е дошло до нашето поколение, който /а/ да не е бил непосредствена еманация на Логоса /под каквото и име да сме го познавали /, тоест да не е бил въплъщение на естеството на един от „Седемте“, „Божествените Духове“, които са седморни; и /b/ който да не се е появявал по-рано в миналите Цикли. Тогава те ще разберат причината, която поражда някои вековни загадки както в историята, така и в хронологията ; например, причината защо не могат да установят достоверно времето на появата на Зороастър, когото намираме умножен в дванайсет и четиринайсет личности в Дабистан ; защо индивидуалностите и броят на Риши и Ману са така смесени ; защо Кришна и Буда говорят за себе си като за въплъщения ; при което Кришна отъждествява себе си с Риши Нараяна, а Гаутама дава цял ред свои предидущи въплъщения ; и защо особено първият, бидейки „самият превишен /???/ Брама“, все пак се нарича Аншаншаватара – „част от частта“ само на Превишния на Земята ; и накрая, защо Озирис е Велик Бог и същевременно „Цар на Земята“, който отново се появява в Тот Хермес ; и защо Исус / на еврейски Йошуа/ от Назарет е разпознат кабалистично в Йошуа, сина на Навин, също както и в други личности. Съкровеното Учение обяснява всичко това, като казва, че всички те, също както много други, са се появили първи на Земята като една от Седемте Сили на Логоса, индивидуализирана като Бог или Ангел /Вестител/ ; после, смесвайки се с Материята, те отново са се появили поред като велики Мъдреци и Наставници, които „поучавали“ Петата Раса, след като наставили двете предидущи Раси, и били Управители по време на Божествените Династии и накрая се пожертвали, за да се раждат отново при различни обстоятелства за благото на Човечеството в определени критични периоди дотогава, докато в последните си въплъщения те наистина не станат само „части от частта“ на Земята, макар и фактически Единен Височайш в Природата“[2].

Освен това ние знаем от Тайната Доктрина, че тези същите Владици на Мъдростта са ни дали нашето Съзнание, нашия Разум, нашето Христово АЗ и нашето ментално тяло.

Нима не е ясно, че е невъзможно повече да имаме тези Владици на Олтара, да им се кланяме и същевременно да ги свързваме с паднали ангели ? Нима не е понятно, че е невъзможно да се стремим към връзка със своето Христово АЗ и същевременно да се борим с него като с паднал ангел. Само двойственото човешко съзнание е способно на това.

Идва ми на ум аналогията на Учението на Възнесените Владици и религията, дадена от пророка Мохамед – мюсюлманството. Не съм чела Корана и никога не съм изучавала Исляма. Но нещо в самата тази религия води до неправилно разбиране на Духовната Война – Джихада /ДжихаТа ???/.По някакъв начин това чисто духовно понятие се е изродило в стремеж към физическо унищожаване на друговерците :“Убий неверника ?“. И тази духовна война хората по силата на ограниченото си съзнание предпочитат да водят на физическия план един с друг. Но нищо лошо не е имало в желанието на Пророка Мохамед да даде основите на християнството на народите на Централна Азия. При днешното плачевно ниво на съзнание на човечеството и най-малкият намек за това, че врагът се намира в другия, в ближния, се превръща в катастрофа.

Като правя аналогии с Учението на Профет, аз виждам също искрено желание да се дадат на народите на Америка и на целия свят основите на източните религии и езотерични знания. Но пак на първо място излиза борбата, борба с падналите ангели, които са запълнили всички държавни учреждения, банки, средства за масова информация и религии на света.

Получила невярна насока, Духовната мисъл като по-тънка област от човешката дейност може да породи неверни действия в останалите сфери на дейност. И войната в Ирак, желанието да се наложат със сила на изостаналите еволюции в тази страна принципите на демокрацията и свободата /това не са мои думи, така учеха двамата Профет/ , е възможно да е първото следствие от невярно избраната посока на движение. Може би е настъпило времето да се променят акцентите ? Вместо да се борим с митичните паднали ангели, да се опитаме да установим връзка с „падналия ангел“ вътре в нас, с нашето Христово АЗ, да му помогнем да разпери криле и да се съедини с братята си, Владиците на Мъдростта в Шамбала?

Ако вземем най-добрия си кон, запас от храна и вода, въоръжим се с най-съвършени молитви, мантри и медитации и препуснем към Върха на Божественото Съзнание, може никога да не достигнем този връх, ако неправилно изберем посоката, в която трябва да яздим.

Ако във всеки от нас живее искра, частица от Възнесените Владици като наше Христово АЗ, то не е ли наше задължение да освободим тази частица, така че Владиците на Мъдростта да могат да намерят своята цялостност и заедно с нас да изпълнят мисията си на Земята. От всекиго зависи неговата част от Сен-Жермен, Ел Мория, Исус, Санат Кумара да се възнесе. Може би тази задача ще се стори на някого по-възвишена и благородна от тоталното връзване и унищожаване на падналите, начело с техния предводител Луцифер ? Като насаждаме и тиражираме чувството за борба, ние няма да пожънем нищо, освен буря. Колко хиляди или милиони години трябва да изминат, за да стане съзнанието на човечеството способно да се откаже от агресията и борбата, а заедно с тях и от всяка проява на Злото, и да направи осъзнат избор в полза на Доброто ?

Затова ние трябва да развържем въжетата на материята, привързващи нашата Божествена част към Земята, да сразим своя страж на прага , този истински дявол.

На онези, които са в ръководството на която и да е църква, колкото и прогресивна да ни се струва тя, им е все едно на фона на какви декорации ще удовлетворяват личните си амбиции, било то разпънатият Исус или Схемата АЗ СЪМ Присъствие. Затова написаното тук е предназначено за искрените търсещи Истината, за онези, към които Исус се е обръщал :“Бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби“.

Ако следваме Пътя на Исус Христос, изпълняваме Неговите заповеди, то нима сме забравили, че Исус никого не е връзвал и даже на кръста се е молил за своите мъчители :“Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят“.

Ето това е Пътят, който са следвали всички Посветени, Пътят на Саможертвата, Себеотдаването, Себеотричането и Служенето.

ПРОМЕТЕЙ – ЛУЦИФЕР?

„Това, което е част от нашите души, е вечно“ – казва Текерей ; и какво може да бъде по-близко за нашите Души, ако не онова, което е станало в зората на нашите животи? Тези животи са безчислени, но Душата или Духът, който ни оживотворява в продължение на тези милиарди съществувания, е един и същ ; макар че „голямата книга“ на физическия мозък може да забрави събитията в пределите на един земен живот, сумата от съвкупните спомени никога не може да напусне Божествената Душа вътре в нас. Нейният шепот може да е твърде нежен, звукът на думите й твърде далеч от плана, улавян от нашите физически чувства, и все пак сянката на случилите се събития, също както и сянката на бъдещите събития, се намира в пределите на нейните познавателни способности и вечно стои пред умствения й взор.

Може би именно този глас-на-душата говори на онези, които вярват в преданията повече, отколкото в написаната история, че всичко написано по-долу е истина и се отнася за доисторически факти“.

Легендата за Прометей била записана и поставена на гръцка сцена от Есхил, който като Посветен добре знаел за какво пише. Есхил само повторил във формата на драма онова, което се откривало на жреците по време на мистериите. Както се предполага, за разкриването на тайнствата той бил осъден на смърт чрез пребиване с камъни. Но самият този мит е по-древен от елините и принадлежи на зората на човешкото съзнание.

„Полу-бог похищава от Боговете /Елохимите/ тяхната тайна – тайната на Творящия Огън. За този светотатствен опит той е сразен от Кронос] и предаден на Зевс, Бащата и Създателя на човечеството, който искал то да си остане умствено сляпо и животноподобно; Зевс, лично Божество, не желаещо да види човека „подобен на един от нас“. Затова Прометей, „Огън и Светлина-даващият“, е прикован към планината Кавказ и осъден на страдания“.

Разбира се, в легендата не става дума за физически огън. „Защото огънят никога не е бил открит, а е съществувал на Земята от самото начало“.

Става дума за Творящия Огън, огъня на Разума, който се използва в изкуството и творчеството, а също се използва и при създаването на деца. Става дума за онзи огън, който донесли на Земята Владиците на Мъдростта. „Разпнатият Титан е олицетворен символ на колективния Логос, „на „Войнството“ и „Владиците на Мъдростта“ или Небесния Човек, въплътили се в човечеството“.

„Нашите Спасители, Агнишвата и другите „Синове на Пламъка на Мъдростта“ – олицетворени от гърците в Прометей  – могат да си останат непризнати и в забвение по силата на несправедливостта на човешкото сърце. Заради нашето незнание на истината те могат да бъдат косвено проклинати за дара на Пандора ; но да се окажат обявени и утвърдени от устата на свещенството като Злобни Същества е твърде тежка Карма за „Него“, който, когато Зевс „неистово желаел“ да погуби цялата човешка раса, „дръзнал сам“ да спаси тази „смъртна раса“ от гибел.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Ето така от различни източници се оформя картината на така наречения „бунт на ангелите“. „Бунт“, осъществен в пълно съответствие с Космическия Закон. За всичко в материалната вселена трябва да се плаща. За спасението на човечеството също трябва да се плати. Някой трябва да се принесе в жертва.

И действително е прекалено жестоко, когато човечеството в течение на много векове облива с кал своя Спасител.

Ситуация повече от несправедлива. Получило възможност да продължава да живее, получило Разум и Огъня на Творчеството, човечеството векове наред изопачава творческата си способност и за всички свои грехове и беди обвинява своя Спасител. И първият грях, в който човечеството обвинява Спасителя си, е гордостта. Впрочем, всеки е склонен да вижда в другия собствените си недостатъци.Само наблюдавайки света през призмата на изкривеното си несъвършено съзнание човек може да обвини например Исус за това, че Той, в желанието си да се прослави, е позволил да го разпънат.

А Спасителят смирено приема разпятието за греховете на човечеството и носи този товар в продължение на милиони години. И ако, както казва Шекспир, се е „разпаднала връзката на времената“, тя трябва да бъде възстановена. Рано или късно справедливостта ще възтържествува.

„Но заедно с изкуствата, полученият „огън“ се превърнал в най-голямото проклятие ; животинското начало и съзнанието за притежаването му превърнали временния инстинкт в хроничен анимализъм и чувственост. Именно това виси над човечеството като тежък погребален покров. Така възникнала отговорността за свободата на волята; титанични страсти, изобразяващи човечеството в най-мрачния му аспект :

„Метежна ненаситност на долните страсти и въжделения, когато със самомнителна наглост те отправили предизвикателство към ограниченията на закона“.

В съчинението на Платон „Протагор“ Прометей надарил човека с онази „мъдрост, която дава физическо благосъстояние“, но тъй като низшият аспект на Манас на животно /Кама/ останал неизменен, то вместо „неопетнения ум, първия дар на небесата“, бил създаден вечният лешояд на постоянно неудовлетвореното желание, съжаление и отчаяние в едно с „мечтателната слабост, сковаваща сляпата раса на смъртните“ до деня, когато Прометей ще бъде освободен от Херкулес, определен от Небето за негов спасител“.

„Както се казва в браминските и будистки легенди, намерили отзвук и в учението на Зороастър, и днес в християнството /в последното само понякога/, това ще стане в края на Кали Юга. И само след появата на Калки Аватара или Сошиоха човекът ще се ражда от жена без грях. Тогава Брама, индуското Божество, Ахура Мазда /Ормазд/ на зороастрийците, Зевс, гръко-олимпийският Дон Жуан, Йехова, ревнивият, жесток племенен Бог на израилтяните и всички техни подобия във всемирния Пантеон на човешката фантазия ще изчезнат и ще се разтворят във въздуха. Заедно с тях ще изчезнат и сенките им, тъмните аспекти на всички тези Божества, винаги изобразявани като техни братя-“близнаци“ и твари в екзотеричните легенди и като техни собствени отражения на Земята в Езотеричната Философия. Аримани и Тифони, Самаели и Сатани – всички ще бъдат свалени от престолите им в деня, когато всяка тъмна, злобна страст бъде укротена.

Съществува единен Вечен Закон в Природата, единен, който винаги е насочен към уравновесяване на противоречията за установяване на окончателната хармония. Именно благодарение на този Закон за духовното развитие, което ще замени физическото и чисто умственото развитие, човечеството ще се освободи от лъжливите си Богове и ще види най-после себе си – Самоизкупен.

––––––––––––––––––––––––––––

Заключение
Целта на тази публикация беше само една – да бъде провъзгласена Истината.
ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОГЛАСЕНА.
Доброто име на Светлоносеца, на Луцифер трябва да бъде възстановено.