ПОД ЗНАКА НА САТУРНА
Жреци и мъдреци в най-стари времена
гадаеха безспир с прокобна вещина
под звездното небе на хората съдбата,
прочели ористта на всеки по звездата.
ПОД ЗНАКА НА САТУРНА
Жреци и мъдреци в най-стари времена
гадаеха безспир с прокобна вещина
под звездното небе на хората съдбата,
прочели ористта на всеки по звездата.
* * *
В полето нова притча изкласи:
О мъртъвци, побързайте нагоре!
Защото който днес ви възкреси,
вратите градски утре ще затвори.
Предговор към книгата „Херувимският странник“, автор Ангелус Силезиус. Издание от 1905 г.
Само като прочетем началото на шестата част (книга) на „Херувимският пътник”, ще почувстваме цялото противоречие. Това ни дава един чудесен пример, как никое дело на духа и същевременно поетично произведение не може да бъде без това показателно за религията и естетиката противоречие, което тук е толкова ясно като бял ден пред нас.
Прочетете още Вилхелм Бьолше ЗА СТОЙНОСТТА НА МИСТИКАТА ЗА НАШЕТО ВРЕМЕ – пета част
ЦАРЯТ НА ТУЛЕ
Царувал в Туле цар. И свято,
до смърт бил верен този цар.
Царицата бокал от злато,
умирайки му дала в дар.
Предговор към книгата „Херувимският странник“, автор Ангелус Силезиус. Издание от 1905 г.
Нека не забравяме каква действена, постоянна сила има в интуицията на човешката душа, защото от тази интуиция води началото си изкуството и поезията, които не са работа на разсъдъка, макар да са изпълнени от висша логика.
Прочетете още Вилхелм Бьолше ЗА СТОЙНОСТТА НА МИСТИКАТА ЗА НАШЕТО ВРЕМЕ – четвърта част
ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО ЦИТЕРА
С възторг – тъй, както птица в зори възбог хвърчи,
сърцето ми запърха над мачти и въжета,
а корабът летеше в лазура на небето,
опиянен като ангел от слънце и лъчи!
В събота задният двор на къщата ни беше превърнат в аукцион. Изсипа се немалка тълпа, за да види това „златно перо“, което никой не вярваше, че е направено от истинско злато, защото ако беше така, то сигурно щеше да е по-скоро излято. Повечето от хората тук бяха приятели на семейството, които се бяха съгласили да дойдат просто от любезност.
БЛЕД, ДА ПЛАДНУВАШ…
Блед, да пладнуваш, в сянката укрит
на някой нажежен градински зид,
да слушаш между тръни изсушени
свирни на кос, на змии шумолене.
ДИОМЕД
През времето на Александра всепобеден
един човек, на име Диомед,
от стражите при царя бе доведен
със вързани ръце, във робство сякаш взет.
А той бе млад и скиташе навред
с пирати по моря – без роден кът; –
и там пред царя бе възправен блед,
наказан за да бъде той на смърт.
Жената наведе глава, а върху лицето й се четеше болка и скръб. Цялата зала бе замлъкнала. Циганката стана и тихо се приближи до нея. Очите й бяха светли и бистри, сякаш окъпани от летен дъжд листа. Попита с приглушен и леко дрезгав глас: