ДВОЙНАТА РОЛЯ НА ДУХА (МАНАС)
И така, обект на седмото съзнание (манас) не е сетивният свят, а онзи вечен поток на съзнанието, който не е ограничен нито от раждане и смърт, нито от една или друга индивидуална форма на проявление.
Прочетете още Лама Анагарика Говинда „ОСНОВИ НА ТИБЕТСКАТА МИСТИКА“
19 СЕПТЕМВРИ
Съобщения от решаваща важност пристигат в последния час. Така научихме за оригиналния ръкопис за Иса. В Хеми има наистина стар тибетски превод на манускрипта, написан на пали и намиращ се в известния манастир недалече от Лхаса. Накрая разбрахме приемствеността на очевидците.
Прочетете още Николай Рьорих „ЛЕ – КАРАКОРУМ – ХОТАН“ (1925)
Великият учител от Армения
Несъмнено Георгий Иванович Гурджиев е сред най-необикновените личности на своето време.
Петьо Пейчев е роден през 1958 г. в Бургас. Завършва дипломация в София. Работил като журналист в Бургас. Поет и прозаик. Петьо Пейчев ни напусна на 24 септември 2007 г., преди да е навършил 50 години.
Неочакваното тъжно завръщане на Ванга от интерната в Земун в родната Струмица, за което ще стане дума и по-нататък, отново се преплита с важно събитие в историята на българския народ – един жесток природен катаклизъм, който е усетен чак в Македония – Чирпанското земетресение.
Прочетете още Марин Бояджиев „В ОЧАКВАНЕ НА КОННИКА“ – ПЕТА ЧАСТ
БЛАЖЕНО НЕВЕДЕНИЕ
Любов и смях ме оглушават.
И сплитъкът на ветровете
с върха си ме зашеметява.
„Eмил, ерудиран, прецизен, деликатен и същевременно необуздан, вдъхновен и човечен, скандален на моменти, признаващ надарените, непонасящ графоманите… и недопускащ до себе си кого да е… рицар и аристократ на духа. Не мога да забравя рецитацията му на онова потресаващо стихотворение, посветено на любимата му Татяна: „…ще изкопая гроб и в него ще полегна, за да го стопля за теб…“ , естествено перифразирам, беше отдавна, когато след представяне на втората му стихосбирка в „АКТИВ АРТ“ и последващото събиране в Клуба на художниците, бях поканен на почерпка и вътрешен рецитал, знаменателно прекарване беше в атмосфера на бохеми, сродни души, варненски Монмартър на духа… Сега той е в по-добри светове, и съм сигурен, че душата му се рее помежду звездите с вродения си аристократичен финес… Емил, бъди в Светлина!“
Никола Анков
(1957 – 2010)
ГРОБИЩЕН РАЗМИСЪЛ
Край град на живите – на мъртви град.
Но как да срещнем скъпите си близки?
Подобно часови обвити в хлад,
стърчат все кръстове и обелиски.
На 13 май 1895 година Султана Рачо Петрова покани свои приятели от дипломатическия корпус на излет до Драгалевския манастир.
ГЛИНА
Не свърши хълмът, дето я копаят,
а много стомни тоя свят строши.
Грънчарят не преставаше да вае…
Светът не е престанал да руши.
КОГАТО ЯЗОН ОТПЛУВА С КОРАБА „АРГО” за последния (както се оказва) подвиг на полубоговете и героите, на морския съд се намират голяма част от великите личности на епохата, в това число Херкулес и Тезей.
Прочетете още Джонатан Блек Из ”АПОКРИФНАТА ИСТОРИЯ НА СВЕТА”