В памет на Красимир Пашов
С тази екипировка нямаше много голям избор на мястото, където можеше да си опита късмета – мостът на Бургас и по точно на кея, където разстоянието до водата беше по-малко. Просто нямаше достатъчно дълга корда, но какво да се прави…
Къде са корените на човека и не са ли закърнели у съвременните хора или пък изгнили?
Може би човеците са вече изчезнал вид, а са останали само хора, в изобилие – еднакви и безбройни, като лабораторни мишки. Някога се е смятало, че кръвта вода не става.
Детството, ах детството! То е като слънчев лъч, прорязващ горския гъсталак – така остава да блещука то, през целия наш живот – макар понякога и да е трънливо.
Когато бяхме деца, виждахме неща, които после безвъзвратно се изгубиха в мъглата на времето. За нас светът бе още съвсем пресен и пълен с чудеса.
Възрастните събират сега разделно боклука, а тогава изстрелвахме с шише-совалка първата муха в космоса, от покрива на блока.
П О Д Л Е З А ПЛИСКА I
в двата края на подлеза плиска се плиска подлеза Плиска разплискана
мътилка с маркуч мият понякога сутринта е кална покрай акордеона
танго се учи да свири малкото момиче в мръсната си инвалидна
количка благославя просяк безспирно го заобикалят до него блести
лъскавия бутик с лъскавия собственик с лъскавите плочки излъсканата
си територия бащински обхожда гърмят децибелите на музикалния бутик
после пак витрини бутафорен блясък до другия бутик за напитки и цигари
Четворката е числото на силата. То е тройката, допълнена със своя продукт, бунтуващата се единица, вече примирена с върховното триединство.
В първожитейската си стихия човекът, забравил майка си, започна да разбира Бог само като неумолим и ревнив баща.
Мрачният Сатурн, въоръжен с отцеубийствената си коса, се захвана да яде децата си.
Големият аркан – т.е. неизречимата и необяснима тайна – е абсолютното познание за доброто и злото.
„Когато изядеш плода на това дърво, ще бъдеш като боговете„, каза Змията.
„Ако вкусиш от него, ще умреш„, отговори Божествената Мъдрост.
Така плодовете на доброто и злото растат на едно и също дърво и от един и същи корен.
Въплъщението на Доброто е Бог.
Въплъщението на Злото е Дяволът.
Да знаеш тайната или формулата на Бога значи да си Бог.
Да знаеш тайната или формулата на Дявола значи да си Дяволът.
Португалският игрален филм „Да сънуваш Портокалия“ (Sonhar Portukalia) – за приключенията на група българи, емигранти в Португалия, ще има премиера на 4 май в кино Cinema City Alvalade – Лисабон. Това съобщи в интервю за БТА Любомир Чолаков, автор на романа, по който е продукцията.
ВТОРА ЧАСТ
Мъдростта на Бог и Християнството.
Аз съм Пътят и Истината, и Животът.
Свети Йоан, Евангелие, XIV, 6.
ГЛАВА ПЪРВА
ПЪТЯТ
I
Християнският матез1
Възстановяване на Прото-Синтеза. – Нашите водачи. Християнството е единствената Религия. – Християнският матез и трите Синтеза. – Синоптична таблица. – Свещените Книги, разделени на три Синтеза. – Общият им произход. – Евангелието. – Иисус. – AMaTh. – Матезът и свети Йоан. – Даниил, Ездра; възстановяване на Синтеза. – СаВаLаН и нейните ключове. – Античните Школи. – Печат на живия Бог във Ведите; в ARKA-METRA. – Името на Иисус и неговите съответствия. – Традицията пред заспалия европейски манталитет. – Нашите усилия да го събудим.
Есе
Българо-латиноамериканските литературни връзки се развиват относително бързо (ако вземем пред вид откога и при какви условия се осъществяват), макар неравностойно в двете посоки. Обаче това не пречи книжовните ни присъствия из ония страни да стоят в почти девствена непроученост. Ни един от над хилядата дипломирани в Софийския и в чужди университети испанисти не изследва поне що-годе системно литературната наша наличност в Латинска Америка. В тази оживена плоскост на отношенията ни с една просторна част от земното кълбо трупат се факти, чакащи осмисляне. За любителите на статистически предвиждания да припомня, че според демографи по средата на ХХI век, която не е никак далеч, испанският благодарение размножителната способност на латиноамериканците ще бъде най-говореният западен език. Впрочем в САЩ броят на владеещите го по рождение бързо расте и това обстоятелство, с математически изчислените му последици, навява мрачни мисли на англосаксонците досежно там настъпващото испаноезичие.
ГЛАВА ТРЕТА: ДУХОВНАТА СМЪРТ
РЕНЕСАНСЪТ И ТРИУМФЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО ЧРЕЗ СЪВРЕМЕННИЯ ХУМАНИЗЪМ
Раждане на хуманизма през 14-и век. – Неговият дух. – Неговото
въздействие върху социалната християнска Държава. – Неговите
последствия. – Папи и Църква пред хуманизма. – Опасности от
езическите науки. – Полза от катехизацията. – Духовенството можеше
да избегне опасността; неговата уязвимост. – Езическият Ренесанс,
приет без страх от монасите. – Езическите науки и интелигенцията. –
Адското люпило сред Просветените от Ренесанса. – Апостолическите1
секретари: Петрарка, Бокачо, Колучо Салутати2, Поджо3 \ Лоренцо
Валла4, Аретинецът5 и т.н. – Влиянието им върху следващите векове.
– Езически резултат от хуманизма; неизбежен ли е той? Кой го направи
такъв? – Трябваше ли папите да приемат източноправославните
белгълци. – Истинският хуманизъм. – Двата Духа на Историята. —
Фактите и Законите. – Принципът на социологията; нейният ключ. —
Регулаторни закони на хуманизма. – Трите социални Ордена и трите степени на Образованието.
Хуманизмът е роден през 14-и век в двора на висшето духовенство. От Италия – до Франция, после от Авиньон – до Рим, проповядван от светските Просветени, които го бяха изхабили предварително, насърчавайки и възползувайки се от временните духовни принцове. Ренесансът учуди, заслепи и подкупи Църквата чрез най-висшестоящите й човешки представители: папи и кардинали.