В първото за годината предаване „Историята като литература, литературата като история“ гостуват доц. Веселина Вачкова и писателят Христо Буковски. Двамата споделят впечатленията си от проведената през миналото лято научна експедиция из земите на Босна, където, както е известно, се установяват част от прогонените от царството ни български „богонемирни“ богомили.
Бургазлии се подготвяли с месеци за зимните вечеринки и новогодишни балове.
Имало е време в Бургас, когато по друг начин са празнували хората. Зимните месеци били дълги и студени, морето дори замръзвало. По улиците бургазлии се промушвали сред камари от сняг. Те обаче знаели, че всичко е преходно и кратко и затова приемали големите зими, разпускали душите си и създавали радост на себе си и близките си.
ПЕТИ ИЗУМРУДЕН СКРИЖАЛ: ОБИТАТЕЛЯТ НА УНАЛ
Често сънувам погребаната Атлантида, изгубена във вековете, които отминаха в нощта. Цикъл след цикъл съществуваха в красота, светлина в мрака на нощта.
ЧЕТВЪРТИ ИЗУМРУДЕН СКРИЖАЛ: РАЖДАНЕТО НА ПРОСТРАНСТВОТО
Чуй, о, човеко, гласа на мъдростта, чуй гласа на Истината, на Атланта. Даром ти давам моята мъдрост, събрана от времето и пространството в този цикъл; аз, господарят на тайните, Слънце на утринта, Тот, учителят на хората, аз съм от Цялото.
ТРЕТИ ИЗУМРУДЕН СКРИЖАЛ: КЛЮЧЪТ КЪМ МЪДРОСТТА
Аз Тот, давам от моята мъдрост, давам от моето знание, давам от моята сила. Свободно раздавам на децата човешки. Давам, та и те също с мъдрост да се сдобият и да засияят в света през завесата на нощта. Мъдростта е сила и силата мъдрост е, в едно съществуващи, усъвършенстващи цялото.
ВТОРИ ИЗУМРУДЕН СКРИЖАЛ: ЗАЛИТЕ НА АМЕНТИ
Дълбоко в сърцето на Земята лежат Залите на Аменти, дълбоко под островите на потъналата Атлантида, Залите на Мъртвите и залите на Живите, окъпани в огъня на безкрайното Цяло.
Траките, лелегите и другите – щрихи за портрета на една изгубена памет
„Тя (Атина – бел.моя,) пред Ахила Вървеше, победа му
даваше леко и го подбуждаше с мед да
избива лелеги, троянци.“
Илиада (XX, 76-115)
Славният воин Ахелеос изтребвал според Омир покрай троянците и лелеги. Напълно възможно, ако се върнем по-назад в настоящата книга, където се вижда, че лелегите са част от племенната общност на пелазгите, наричани от нас най-често трако/пелазги, да кажем – траки. А нали според тълкувателите на аеда Троянската война била едва ли не битка между траки и гърци. Ето ни обаче две пояснения от различни автори на етнонима на лелегите:
Прочетете още Детелин Вълков ПЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ – ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ГЛАВА
ПЪРВИ ИЗУМРУДЕН СКРИЖАЛ: ИСТОРИЯТА НА ТОТ АТЛАНТА
Стотици пъти слизах по тъмния път, който води към светлината, и стотици пъти възкачвах се от мрака към светлината, наново изпълвайки се със сила и мощ.
За нас, жителите на Балканския полуостров, е от изключително значение, че времето и превратностите на историята са запазили от унищожение „Илиада“ и „Одисея„. Благодарение на тях ехото от битката пред стените на Илион достига до нас, макар и приглушено, с поизкривено от вековете послание. Ако не бяха двата епоса, Хайнрих Шлиман нямаше да тръгне да търси Троя, а Микене щеше да остане един зарит под тонове пръст древен град.
Прочетете още Детелин Вълков ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЧАСТ: ТРОЯ – ПОСЛЕДНАТА ГРИЖА НА XIII в. пр.н.е.
ПО-БЛИЗО ДО РАЯ
Трилогия „Сълзи на огъня”, автор Ирина Войнова
„Сълзи на огъня“ е поетична антология от три части, всяка от които включва стихове от вече издадените книги на авторката („Оголен камък“, „Глинена птица“, „Степени на свобода“, „Крило и корен“, „Градината на Фохат“), както и цикли с непубликувани нови стихотворения, написани след 2010 година.
Прочетете още Д-р Добрина Топалова КРАЯТ НА ЕДНА ПОЕТИЧНА ТРИЛОГИЯ: