През 1967 г. ровех нещо в килера на къщата ни и попаднах на една книга. Може да е била част от разпиляната библиотека на татко по време на поредния му концлагер, може да е попаднала там по друг начин. В нея беше описано точно и ясно как да построим телескопа на Галилей. Той трябваше да увеличава само 50 пъти образа, но и това беше нещо.
(Борис Априлов на 70 години)
Алм. „Море“, 1991 г.
Живеем във време на преоценки. Преди това живяхме в уморителна епоха на обезценяване и бърза преходност на стойностите. Фалшивият блясък на идеологическите индулгенции няма да спаси от забрава и изтриване творчеството на мнозина писатели, поставили таланта си в служба на властта. Но има стойности, до които нито една власт не може да се докосне. Има и такива хора.
Прочетете още Наталия Андреева – ОТСЪСТВАЩИЯТ ПОРТРЕТ НА ЧУДОВИЩЕТО
Интервю с българската писателка Наталия Андреева
Родени сме свободни и един ден отново ще бъдем такива – казва талантливата българска писателка Наталия Андреева, родена на 4 септември 1955 г. в Бургас. Тя е издала 6 книги, от които 2 на немски език. От 15 години живее и твори в Германия.
Прочетете още РОДЕНИ СМЕ СВОБОДНИ И ЕДИН ДЕН ОТНОВО ЩЕ БЪДЕМ ТАКИВА
БЛИЗКИ СРЕЩИ ОТ ТРЕТИ ВИД
Има такъв вид срещи, интернет ги направи възможни, а социалните мрежи ги превърнаха дори донякъде в задължителни. Това не са онези традиционни ритуали от близкото и вече много далечно /навярно поради все по-ускоряващия се технически прогрес/ минало: читателите, наредени в чинна редичка, чакат от мастития поет автограф с надеждата един ден той да стане нобелист, а те – горди притежатели на рядък книжен екземпляр.
Всичко започна с един кръст. Навярно не е случайно, така е започнала преди вече повече от двадесет века и нашата цивилизация: от едно разпятие и думи, изречени на него. Знаци на нашето европейско минало, настояще… и да се надяваме – бъдеще.
Бегъл прочит на поезията на Ирина Войнова
В Градината на Фохат няма ясно очертани предмети и поради това липсват и най-обикновените ориентири. Хлътне ли в нейния свят някой примамен от сиянията й пътник, той поема с това риска да остане завинаги неин пленник.
Странно място е тази градина! Змията няма да те покани да вкусиш от Дървото на познанието и Бог не ще те упъти към изхода на Рая.
ДУХЪТ
Дойде ли някой или само лъхна хладина,
раздвижи ли предметите или бе само сянка
на друг живот, отказан ни от земната материя?
Кратките поетични форми свидетелстват за умора. Думите, както всичко друго на този свят, изчерпват творческите кладенци в човека, а с възрастта става все по-трудно те да бъдат пълнени отново и отново. Изчезва и публиката, а най-вече изчезват приятелите, за които пишеш. За тяхното одобрение, за тяхното харесване… и понякога дори за тяхното отрицание.
Нещо остро сякаш я пробожда през тялото, не, по-скоро през съзнанието, това е рязък, неприятен звук, будилникът ли звъни така или отново пищи телефонът? Ани излиза от здрача като от стая без прозорци, светлината я заслепява за миг, после отново става тъмно като в рог. Докато идва на себе си, тя осъзнава, че лежи в хола, паднала е на пода, навярно й е прилошало. С мъка се изправя и се подпира на библиотеката, след това с усилие намира часовника. Единадесет е, ако не е спрял.
Прочетете още Наталия Андреева ПОРТРЕТ НА АНИ – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Именно на академика дълго разчиташе и бившата му съпруга, звънеше му десетки пъти в денонощие, надявайки се, че той има някаква власт над сина си и ще успее да й го върне.