мъжка
– Здравей, Наталия! Модерно е напоследък да се говори за самоунищожението на човечеството, в това число и на нашата родина. Мислиш ли, че реалността е такава? Ако „да“ – то къде можем да открием спасяващия лъч надежда?
мъжка
– Здравей, Наталия! Модерно е напоследък да се говори за самоунищожението на човечеството, в това число и на нашата родина. Мислиш ли, че реалността е такава? Ако „да“ – то къде можем да открием спасяващия лъч надежда?
Не си ли добре, пита притеснено академикът.
Добре съм, татко, отговаря отпаднало Ани, но снощи си легнах късно…
Масонската тема е вече на път да изживее своя следдесетоноемврийски бум в България, и това е може би най-доброто, което може да й се случи.
Прочетете още Наталия Андреева
INTERNATIONALES FREIMAURERLEXIKON
СРЕД АНГЕЛИТЕ В ПРОСТРАНСТВАТА НА СВЕТЛИНАТА И ЛЮБОВТА
Наслаждавам се на гледката. Пътят се вие покрай тихоокеанския бряг в посока югоизток.
Първия път, когато усети присъствието му, Ани помисли, че това е крадец. Грабна вазата и тръгна предпазливо към спалнята, отвори рязко вратата и светна лампата. В стаята нямаше никой.
Един ден Николай излезе за малко от дома си. Остави телевизора да работи и включи бойлера, за да има топла вода при завръщането му. Приготви на масата малко храна и стек цигари, да го чакат, защото друг в дома му по това време не го очакваше. Той нямаше причини да отсъства дълго, бързо щеше да се върне обратно.
Но не се завърна.
МАЙСТОРЪТ НА МАЙСТОРИТЕ
Щом свещената котка напусне зенита, и пак
в недостроения храм на Хирам се засели,
най-големият идва. А с него – отвъдният знак
на знание древно, на мисъл без земни предели.
Изведнъж се озовах в центъра на ужасна вихрушка и тя ме въртя, докато изгубих съзнание.
В следващия миг бяхме вече в двореца му.
Огледах се, поразен от величието на обстановката. Беше грандиозно, беше нечовешко. Повече, отколкото сърцето може да понесе.
С пияни, залитащи крачки тръгнах да оглеждам залите, напълно забравил за опасния им владетел. Толкова много красота и разкош имаше наоколо, че смъртта в мен отново беше притихнала, без да смее да надигне дори за миг обърканата си и замаяна от великолепието глава.
Когато го срещнах, от него бе останала само обвивката: хубава, дори луксозна опаковка на едно неизвестно съдържание.
Мислех, че мога да го опозная, да го разбера, но кой може да разбере хаоса? Навярно трябваше да се оправдая с краткото време, което ни бе отредено от съдбата, но то всъщност беше достатъчно, за да си дам сметка, че дори да разполагах с цялото време на света, пак нямаше да опозная явление от подобен характер.
Прочетете още Наталия Андреева
АХАСФЕР НА ЖАБИТЕ
ПЪРВА ЧАСТ
Математикът имаше приятел, с когото особено се гордееше. Този приятел можеше да рисува прекрасни зелени огради под светли оранжеви слънца.