Ах, птицата! Цялата в черно и само с едно жълто перо на опашката!
Когато тя реши да умре, в Едем настъпиха смут и тревога.
Ах, птицата! Цялата в черно и само с едно жълто перо на опашката!
Когато тя реши да умре, в Едем настъпиха смут и тревога.
Човек е като водата, изсипят ли я в кофа, дълбока изглежда. Стъпи Бог с единия крак вътре и вземе че се ядоса:
Швейцарската авторка от еврейски произход Мариане Валах-Фалер има кратък жизнен път на земята. Тя пребивава в нашия свят само 55 години (1942-1997), но оставя в него трайна следа. Нейните текстове са приемани от немската критика като успешен опит да се осъществи връзка между ортодоксалната юдаистка традиция и съвременния еврейски феминизъм.
Тук всичко преходно притча остава
непостижимото се претворява,
неизразимото дело тук става
вечната женственост ни извисява.
“Фауст”, Й.В. фон Гьоте (1)
Може би никъде другаде масонската идея не търпи толкова силни сътресения, както по отношение на “вечната женственост”. Критиците на явлението доста често засягат този проблем, и с право. Но само няколко века преди нашата съвременност нещата стоят доста по-различно.
Прочетете още Наталия Андреева
ВИЛХЕЛМ МАЙСТЕР И ВЕЧНАТА ЖЕНСТВЕНОСТ
Изключително строгата йерархия в Касталия е изградена по модела на Новия завет. Нейният управителен съвет се състои от 12 майстори и един Magister Ludi, навярно алюзия за Христос и неговите 12 апостоли.
Този религиозен сън се оказа един от най-продължителните в човешката история. В него, за съжаление, имаше твърде малко притегателни центрове, центробежните сили често надделяваха над центростремителните, и освен това се усещаше голяма оскъдица на очарование. Причините?
Прочетете още Наталия Андреева
ПРОБУЖДАНЕ ОТ ХРИСТИЯНСКИЯ СЪН?
“Игра на стъклени перли” е роман-мистификация, но от този вид мистификации, при четенето на които придобиваме още по-засилен усет за живот.
ХРИСТОС В ДАФНИ
Ние с тебе някога премного се обичахме. Дори
готов бях в мъченичеството да те следвам.
И как съм плакал, след като узнах, че ти далеч
от мен е трябвало да страдаш и умреш.
Една съвременна притча
Ленивият вятър неохотно влачеше по асфалта няколко листа, колкото да заработи дневната си надница и да припечели нещо за прехраната на многобройното си семейство от духове, ангели и облаци невидими за човешкото око елфи. Той от дълго време се скиташе самотен из града и затова с цялото си сърце се зарадва на малката фигура, която се зададе в дъното на празната улица.