МАЙСТОРЪТ НА МАЙСТОРИТЕ
Щом свещената котка напусне зенита, и пак
в недостроения храм на Хирам се засели,
най-големият идва. А с него – отвъдният знак
на знание древно, на мисъл без земни предели.
МАЙСТОРЪТ НА МАЙСТОРИТЕ
Щом свещената котка напусне зенита, и пак
в недостроения храм на Хирам се засели,
най-големият идва. А с него – отвъдният знак
на знание древно, на мисъл без земни предели.
Изведнъж се озовах в центъра на ужасна вихрушка и тя ме въртя, докато изгубих съзнание.
В следващия миг бяхме вече в двореца му.
Огледах се, поразен от величието на обстановката. Беше грандиозно, беше нечовешко. Повече, отколкото сърцето може да понесе.
С пияни, залитащи крачки тръгнах да оглеждам залите, напълно забравил за опасния им владетел. Толкова много красота и разкош имаше наоколо, че смъртта в мен отново беше притихнала, без да смее да надигне дори за миг обърканата си и замаяна от великолепието глава.
Когато го срещнах, от него бе останала само обвивката: хубава, дори луксозна опаковка на едно неизвестно съдържание.
Мислех, че мога да го опозная, да го разбера, но кой може да разбере хаоса? Навярно трябваше да се оправдая с краткото време, което ни бе отредено от съдбата, но то всъщност беше достатъчно, за да си дам сметка, че дори да разполагах с цялото време на света, пак нямаше да опозная явление от подобен характер.
Прочетете още Наталия Андреева
АХАСФЕР НА ЖАБИТЕ
ПЪРВА ЧАСТ
Шон нямаше достатъчно пари. Всичките му приятели го бяха забравили. Не можеше да си плати данъка „пол”, а това означаваше, че не може повече да бъде мъж.
Математикът имаше приятел, с когото особено се гордееше. Този приятел можеше да рисува прекрасни зелени огради под светли оранжеви слънца.
Хаосът, в който няма поучителност. Връзките – развързани. Последователността – разбита. Така тече мисълта ни – скача, кряска, киска се отвреме-навреме.
Ах, птицата! Цялата в черно и само с едно жълто перо на опашката!
Когато тя реши да умре, в Едем настъпиха смут и тревога.
“Животът на тялото в този свят е невъзможен без вменените в него знания за законите на материалната природа. Точно по същия начин душата на човека няма право да съществува във Висшия свят, ако тя не добие чрез непосредствен опит знания за природата на духовните системи и светове.”
Баал Сулам
На Емил Кьостебеков
Младата жена чу телефонния звън още на стълбището и побърза, но в подобни моменти ключът обикновено се намира трудно, дупката на бравата бяга, а времето изтича.