Из книгата „Николай Райнов – боготърсачът богоборец“.
От спомените на Николай-Райновите съвременници знаем колко силно впечатление е направило първото издание на „Богомилски легенди”. Критиката също не отминава с мълчание новопоявилия се литературен феномен и реагира положително, при все че – напълно в духа на времето си – първите рецензии имат по-скоро информативен, повърхностен характер. Към тях трябва да причислим анонимните отзиви във в. “Софийска вечерна поща” и в. “Мир”.
Поставим ли фигурата на Николай Райнов до фигурата на Николай Рьорих, никак не е трудно да осъзнаем, че това са две съответстващи си фигури в българската и руската култура.
Прочетете още Светлана Стойчева
НИКОЛАЙ РЬОРИХ И НИКОЛАЙ РАЙНОВ
ПРАВО НА ИЗБОР
Раждайки се на Земята, всеки получава в цялост
с обич троицата свята –
Дух,
Душа и
Тяло.
в контекста на езотериката на българския модернизъм
Да тръгнем оттук, че поезията отразява живота на поетите и пророкува начина им на умиране. Ботев тръгва към смъртта си сякаш направо от стиха: „…последната делба да делим://да изпълним дума заветна – //на смърт, братко, на смърт да вървим”; и към безсмъртието си тръгва от „Тоз, който падне…”. Но докато Ботев придава борчески измерения на връзката живот-творчество, поезията на първото поколение модернисти като кукувица пророкува съдбата на поета, както става със слепотата на Яворов или със самотния гроб на П. П. Славейков.
Прочетете още Светлана Стойчева
ОКУЛТНИЯТ СИМВОЛИЗЪМ НА НИКОЛАЙ РАЙНОВ
Изключително строгата йерархия в Касталия е изградена по модела на Новия завет. Нейният управителен съвет се състои от 12 майстори и един Magister Ludi, навярно алюзия за Христос и неговите 12 апостоли.
ДЪГАТА
Богословски трактат
Начинът, по който Бог твори, е най-големият довод, най-солидарното опровержение на принципа, че изкуството трябвало да се прави само „заради изкуството”, че то нямало и по-далечна, отвъдна на себе си цел.
Този религиозен сън се оказа един от най-продължителните в човешката история. В него, за съжаление, имаше твърде малко притегателни центрове, центробежните сили често надделяваха над центростремителните, и освен това се усещаше голяма оскъдица на очарование. Причините?
Прочетете още Наталия Андреева
ПРОБУЖДАНЕ ОТ ХРИСТИЯНСКИЯ СЪН?
“Игра на стъклени перли” е роман-мистификация, но от този вид мистификации, при четенето на които придобиваме още по-засилен усет за живот.
Един ден дядо Мирко повика Андрея и му рече:
– Синко, дойде ми времето да си замина, в онзи, другият, по-добрият и вечен свят.
Синът му понечи да го прекъсне, но старецът махна нетърпеливо с ръка и продължи:
ХРИСТОС В ДАФНИ
Ние с тебе някога премного се обичахме. Дори
готов бях в мъченичеството да те следвам.
И как съм плакал, след като узнах, че ти далеч
от мен е трябвало да страдаш и умреш.