Архив на категория: Литература

Марион Колева – ИЗЛЕЗЕ МИ ИМЕ НА СКИТАЛКА

Литература, , ,

Марион Колева: “Излезе ми даже име на скиталка, нещо като одисейка, или континентална стопаджийка”

Интервю на Наталия Николаева с Марион Колева

Общуването с Марион Колева е приятно, непосредствено, зареждащо и пълноценно. Тя е мислеща и креативна личност, фин и търсещ дух, лишен от суета. Дали ще ни поведе из градините на Юмико, през срещата с Карлос Фуентес или през калейдоскопичния образ на Каракас и Южна Африка, Марион е увлекателен разказвач и емоционален, обаятелен спътник. Този път темите на нашия разговор с моята събеседничка кръжат около емигрантството, номадския начин на живот, пътуването и завръщането.

Прочетете още Марион Колева – ИЗЛЕЗЕ МИ ИМЕ НА СКИТАЛКА →

Марион Колева – ПРЕДПРОЛЕТНО

Литература, ,

UNTER DEN LINDEN

Когато си починат сетивата,
от бялото на зимата приспани,
когато избуи над мен тревата
и кротко заличи несметни рани,

Прочетете още Марион Колева – ПРЕДПРОЛЕТНО →

Иван Здравков – СЛЕПИЯ

Литература, , ,
Слепия е метатекст, написан на един дъх, яростно. Роди се една нощ, както се случва с „Гарванът“ на Едгар По. Възможно да е взривена метафора, разпад на духовности, катарзис или агония. Любовта е другото лице на омразата, светлината – на мрака: подобна двойственост е закодирана и в Слепия.

Иван ЗДРАВКОВ

СЛЕПИЯ

                                                  Нямам нужда от оръжие. Аз съм оръжие.

Какво става в душата на Слепия, протегнал ръка за милостиня
пред спирката на метрото?
Как разпознава хората? По гласовете? По стъпките?
По монетите, които рядко някой поставя в протегнатата му длан?
Времето е зло – мисли Слепия, протегнал ръка за милостиня
пред спирката на метрото.

Прочетете още Иван Здравков – СЛЕПИЯ →

Георги Н. Николов – „ЩЕ ИМАМ И ПОПЪТНИ ВЕТРОВЕ…“

In Memoriam, Литература

Песента „Бургаски вечери“, по текст на Иван Ванев и музика на Иван Коларов, отдавна е хит не само за вечния град край морето. Когато тя зазвучи в хоризонтите на безкрая, млади и стари усещат в гърдите си яркоцветни неувяхващи чувства: на радост от даровете на живота; на доброта, споделена любов и красота, усещане за вечност и благодарност, че ни има. Във въздуха се понася упойващият аромат на сол и водорасли, а гальовният бриз с целувка отмахва бръчките от челата ни и нашепва, че утрешният ден вече ни очаква с първите топли зари на слънцето…

Прочетете още Георги Н. Николов – „ЩЕ ИМАМ И ПОПЪТНИ ВЕТРОВЕ…“ →

Иван Здравков – НЕБЕСНОТО МОМЧЕ

In Memoriam, Литература


Роден от светлината,
завърнал се в светлината.

На мама Еми, с любов

***

Защо не спи небесното момче?
Защо мълчи?
Защо в градините небесни се разхожда?
Сълзата на небесното момче е светла.
Тъгата на небесното момче е синя.
Красива е душата на небесното момче.
Спят
всички ангели в небесния покой.
Защо не спиш, безсънен ангел мой?

Прочетете още Иван Здравков – НЕБЕСНОТО МОМЧЕ →

Никита Нанков МОТИВЪТ „NЕVERMORE“ НА ЕДГАР ПО И БЪЛГАРСКАТА СИМВОЛИСТИЧНА ПОЕЗИЯ

Литература

Никита Нанков

На баща ми с обич.

И скучно, и грустно, и некому ебино мать…

Гео Милев

In the Sign they are, so to say, welded.
Accordingly, it is not merely a fact of human
Psychology, but a necessity of Logic, that every logical
evolution of thought should be dialogic.

Charles S. Peirce

Прочетете още Никита Нанков МОТИВЪТ „NЕVERMORE“ НА ЕДГАР ПО И БЪЛГАРСКАТА СИМВОЛИСТИЧНА ПОЕЗИЯ →

Никита Нанков ЗАПАДНИЯТ ДРУГ КАТО ПО-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ АЗ?

Литература

Никита Нанков: ПРЕДИСЛОВИЕ-ПОСЛЕСЛОВ на книгата „В огледалната стая“:

Варианти на събраните тук изследвания са публикувани в списанията Литературна мисъл, Publications of the Arkansas Philological Association (САЩ), Književna smotra (Хърватска), Liteos (Германия), както и във вестниците Литературен вестник, АБВ и Арт. Задължен съм на родителите си Пенка и Димитър Нанкови за възможността да работя в някои от най-големите световни библиотеки. Благодаря на професор Георгиев, както и на приятелите си Валентин Ганев, Виолета Дечева, Любен Любенов, Светлана Байчинска, Тоби Робъртсън, Джудит Спектър, Кубер Махарджан, Рагад Ал-Хусами, Наталия Андреева, Искра Искрова и Тери Дибъл за разнообразната им помощ и мненията им. Благодаря и на Таня Джокова от Университетско издателство “Св. Климент Охридски” за отличната й редакторска работа. И накрая – защото ми е най-приятно да си го спомня и да го спомена – изразявам признателността си към Румяна Чолакова за огромната й работа по подготовката на текста за печат. Без нейната всеотдайна сърцатост, както и без изобретателната и многотърпелива подкрепа на Тодорка Минева и Веселин Праматаров, собствениците на издателство “Сонм”, тази книга би имала по-другa съдба.

16 август 1993 г., някъде между Цюрих и Чикаго; юли 2000 г., Блумингтън, щата Индиана, САЩ

Прочетете още Никита Нанков ЗАПАДНИЯТ ДРУГ КАТО ПО-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ АЗ? →

Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-3:

За Наталия Андреева, Литература,

pavel vejinov

Павел Вежинов

Николай Ватов, Наталия Андреева и Павел Вежинов

Крайните психологически състояния, разкъсването на емоционалното и рационалното начало у човека е във фокуса, както стана дума, и на повестта на Наталия Андреева „Парадоксът на близнаците“ (от сборника „Зелена, любя те…“, 1990). Главната героиня Вероника също се ражда различна, но това различие още в самото начало на повестта е разтърсващо, защото „тъничкото и изящно вратле завършвало с две глави. Едната стояла нормално, а другата била прилепена отстрани. И двете глави мигали към лекарите, сякаш искали чрез особен морз да им предадат посланието на своя творец с мирис на сяра и преизподня“ (Андреева 1990: 93). Прочетете още Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-3: →

Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-2:

За Наталия Андреева, Литература,
Николай Ватов

Николай Ватов, Наталия Андреева и Павел Вежинов

Героите на Павел Вежинов не успяват да преминат бариерата, колкото и Доротея да ги понася над нея, защото са оковани от ограниченията на собствения си разум, който не е в състояние да възприеме това, което не може да назове и обгърне в познати форми, да ги опредмети. Невъобразимите сили на природата не са достъпни за човека, защото той изхожда от собствения си опит към това, което отива отвъд него.

Прочетете още Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-2: →