Архив на категория: Литература

Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-1:

Николай Ватов, Наталия Андреева и Павел Вежинов

elena borisova

Елена Борисова

The Tragedy of Human Alienation: Nataliya Andreeva, Nikolay Vatov and Pavel Vezhinov Elena Borisova, Institute for Literature – BAS, Sofi a, Bulgaria In the very center of interpretation of the recent text is tragedy of alienation, developed in works of Pavel Vezhinov, Natalia Andreeva and Nikolay Vatov. Alienation as a condition and result of the development of human civilization provokes extreme psychological condition in the characters, disruption between real and imaginary. The radicalization of the mental states and desires of characters evokes by the “difference”, connected with their birth. The impossibility of “alienated mind” and its existence in a world that suppresses “different spirits”, leads to crash to explore and get to know of realistic spaces that the only way to understand their totality is fi nal separation between mind and body through death.

Илко Славчев – СТИХОВЕ

ЖИВОТЪТ Е ВСИЧКО

На Булат Окуджава

Плаче детето – изгубило е играчка,
плаче момчето – изгубило е любов,
плаче мъжът – изгубил е пари,
плаче старецът – изгубил е всичко.

Детето се смее на всичко,
момчето нехае за всичко,
мъжът е за всичко,
старецът свиква със всичко.

Прочетете още Илко Славчев – СТИХОВЕ

Румен Леонидов – из „ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ“

СЕНКИ

Всички очакват да дойде делегация,
тичат, оправят завесите на прозорците
в дългите и пусти коридори,
на малка масичка са изложени детски
шоколадчета, продавачката я няма,
официалните посрещачи са в паника,
спират ме и ме питат,
кой открадна шоколадите, не знам,
отвръщам, уволнен сте, веднага
изчезвайте, напуснете веднага, вън…

Прочетете още Румен Леонидов – из „ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ“

Николай Нанков – САМОТНИКЪТ

В памет на Красимир Пашов

С тази екипировка нямаше много голям избор на мястото, където можеше да си опита късмета – мостът на Бургас и по точно на кея, където разстоянието до водата беше по-малко. Просто нямаше достатъчно дълга корда, но какво да се прави…

Прочетете още Николай Нанков – САМОТНИКЪТ

Астрид Садовски – ОТНОСНО КОРЕНИТЕ

Къде са корените на човека и не са ли закърнели у съвременните хора или пък изгнили?

Може би човеците са вече изчезнал вид, а са останали само хора, в изобилие – еднакви и безбройни, като лабораторни мишки. Някога се е смятало, че кръвта вода не става.

Прочетете още Астрид Садовски – ОТНОСНО КОРЕНИТЕ

Астрид Садовски ДЕТСТВОТО

Детството, ах детството! То е като слънчев лъч, прорязващ горския гъсталак – така остава да блещука то, през целия наш живот – макар понякога и да е трънливо.

Когато бяхме деца, виждахме неща, които после безвъзвратно се изгубиха в мъглата на времето. За нас светът бе още съвсем пресен и пълен с чудеса.
Възрастните събират сега разделно боклука, а тогава изстрелвахме с шише-совалка първата муха в космоса, от покрива на блока.

Прочетете още Астрид Садовски ДЕТСТВОТО

Лидия Гълъбова – ПОЕЗИЯ

П О Д Л Е З А ПЛИСКА I

в двата края на подлеза плиска се плиска подлеза Плиска разплискана
мътилка с маркуч мият понякога сутринта е кална покрай акордеона
танго се учи да свири малкото момиче в мръсната си инвалидна
количка благославя просяк безспирно го заобикалят до него блести
лъскавия бутик с лъскавия собственик с лъскавите плочки излъсканата
си територия бащински обхожда гърмят децибелите на музикалния бутик
после пак витрини бутафорен блясък до другия бутик за напитки и цигари

Прочетете още Лидия Гълъбова – ПОЕЗИЯ

„ДА СЪНУВАШ ПОРТОКАЛИЯ“

Съвместна публикация с в. „24 часа“

Португалският игрален филм „Да сънуваш Портокалия“ (Sonhar Portukalia) – за приключенията на група българи, емигранти в Португалия, ще има премиера на 4 май в кино Cinema City Alvalade – Лисабон. Това съобщи в интервю за БТА Любомир Чолаков, автор на романа, по който е продукцията.

Прочетете още „ДА СЪНУВАШ ПОРТОКАЛИЯ“

Румен Стоянов БОРХЕС ЧЕТЕ БОГОМИЛИТЕ

Есе

Българо-латиноамериканските литературни връзки се развиват относително бързо (ако вземем пред вид откога и при какви условия се осъществяват), макар  неравностойно в двете посоки. Обаче това не пречи книжовните ни присъствия из ония страни да стоят в почти девствена непроученост. Ни един от над хилядата дипломирани в Софийския и в чужди университети испанисти не изследва поне що-годе системно литературната наша наличност в Латинска Америка. В тази оживена плоскост на отношенията ни с една просторна част от земното кълбо трупат се факти, чакащи осмисляне. За любителите на статистически предвиждания да припомня, че според демографи по средата на ХХI век, която не е никак далеч, испанският благодарение размножителната способност на латиноамериканците ще бъде най-говореният западен език. Впрочем в САЩ броят на владеещите го по рождение бързо расте и това обстоятелство, с математически изчислените му  последици, навява мрачни мисли на англосаксонците досежно там настъпващото  испаноезичие.

Прочетете още Румен Стоянов БОРХЕС ЧЕТЕ БОГОМИЛИТЕ