ЕДИН СТАРИК НА БРЕГА НА РЕКАТА
И все пак трябва да внимаваме къде вървим.
Не стига само да усещаме, нито да мислим,
ни да се движим,
не стига – тялото ти да е винаги в опасност,
застанало зад бойницата стара,
когато врящото масло и разтопеното олово
пръскат стените.
Той сънува жена. По-право сънуваше, че бие жена, но не знаеше как се бият такива същества, пък и ръцете му тежаха в съня. Получи се бъркотия и мъка, и щом добрата фея на сънищата се намеси да го събуди, човекът избърза да отвори очи.
ПИЯНИЯТ КОРАБ
Заслизал по Реки безстрастни, аз усетих:
не ме влекат момци от тези брегове —
от индианци те на прицел бяха взети
и вързани на кол със ярки цветове.
МЕЧТА
В мечтите си виждам друго слънце, което ще дойде,
една вечна пролет и мир над полетата.
ЕДИСОН
поема
.1.
Нашият живот е тъжен като плач
През града вървеше млад картоиграч,
въздухът бе свеж над баровете нощни
падаха снежинки влажни и разкошни
ТИХО
Тихо, тихо е днес. Светулките паднаха,
изтъняха бавно след тях и летните свещи.
Птица вдигна небето с въглена драска,
а листото в парка се уплаши от нещо.
ПОД ЗНАКА НА САТУРНА
Жреци и мъдреци в най-стари времена
гадаеха безспир с прокобна вещина
под звездното небе на хората съдбата,
прочели ористта на всеки по звездата.
* * *
В полето нова притча изкласи:
О мъртъвци, побързайте нагоре!
Защото който днес ви възкреси,
вратите градски утре ще затвори.
ЦАРЯТ НА ТУЛЕ
Царувал в Туле цар. И свято,
до смърт бил верен този цар.
Царицата бокал от злато,
умирайки му дала в дар.
ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО ЦИТЕРА
С възторг – тъй, както птица в зори възбог хвърчи,
сърцето ми запърха над мачти и въжета,
а корабът летеше в лазура на небето,
опиянен като ангел от слънце и лъчи!