СПАРТАК
Светът се нуждае от Спартак,
но Рим няма да го даде!…
Тогава?…Трябва да се роди!…
Архив на категория: Литература
Елена Борисова „ЛИСИЦАТА“ НА ГАЛИН НИКИФОРОВ
Преди известно време „Ведра ранина“ публикува кратка анотация за новоизлезлия фантастичен трилър на Галин Никифоров „Лисицата“. Един безспорен успех не само за автора, но и за нашата литература, която почти не познава жанра, нито пък е била обогатявана с един толкова сложен и отлично конструиран текст. Положените от Никифоров усилия са наистина огромни, аз лично мога да ги сравня само с тези, които Умберто Еко е положил за написването на „Името на розата“. Днес ви представяме студията на младата литературоведка Елена Борисова върху романа, като се надяваме тази студия да ви помогне да се ориентирате в лабиринта на един текст, който звучи като литературна симфония и не оставя спокоен читателя си, докато той не достигне последната страница на тази необикновена творба.
За мен е удоволствие да представя последния роман на Галин Никифоров „Лисицата”, издаден от издателство „Сиела“.
Марин Бояджиев ПОЕМА
КАМБАНА
І.
Когато видиш огледалния си образ – да си отива със водата,
като пияна от пороя риба да блъска бреговете,
във младите върби да се заплита,
на дъното да ляга, да затъва в тинята на миналите дни,
опитай се да вникнеш в непознатата му същност, разбери
защо ти бяха нужни пропилените неделни търсения
на непознати билки и треви,
които никой преди теб не бе намирал,
защо ти беше нужна тази сляпа упоритост
щом лек за раните си не откри?
Наталия Андреева СТИХОВЕ
ДУХЪТ
Дойде ли някой или само лъхна хладина,
раздвижи ли предметите или бе само сянка
на друг живот, отказан ни от земната материя?
Теменуга Маринова ЗА ПОЕЗИЯТА – ОТНОВО
Критерият за стойността на един поетически отклик не може да бъде друг, освен трепетът. Тази особеност на поезията винаги се е използвала умело за създаването на масови недоразумения и обявяването им за еталон. Оправдаването с недостатъчната образованост на четящите предизвиква недоумение, защото именно образованието, с присъщата му липса на гъвкавост, методично внушава консервативни определения за значимост.
Валентин Марков ПОЕЗИЯ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Утро е… Кръстът е празен.
Кръстът е ням, с очи към Небето.
Кой по тъмно довел е прокажените,
и до тъмно приглася в молебена?
Иванка Денева СТИХОВЕ И РАЗКАЗИ
СОНАТА
Лунната въздишка на морето
облъхна пак звезди и птици.
Бленуват своя остров тих, където
в безмълвие шептят – по тайни жици.
Наталия Андреева МАЯ АТАНАСОВА – СТИХОВЕ
Кратките поетични форми свидетелстват за умора. Думите, както всичко друго на този свят, изчерпват творческите кладенци в човека, а с възрастта става все по-трудно те да бъдат пълнени отново и отново. Изчезва и публиката, а най-вече изчезват приятелите, за които пишеш. За тяхното одобрение, за тяхното харесване… и понякога дори за тяхното отрицание.
Георги Мицков СТИХОВЕ
(1921 – 2002)
САМОТА
Не знам отивам ли нанякъде,
или се връщам,
изпитвам чувството, че никъде ме няма
и ако някой ме потърси,
и ако той е мойто щастие
ще се разминем неизбежно,
тъй както съм се разминавал винаги
с любимите неща.
Рей Бредбъри – ЩЕ ИМА ТИХИ ДЪЖДОВЕ
Говорещият часовник в дневната пропя Тик-так, седем часът, време е за ставане, време е за ставане, седем часът!, сякаш се страхуваше, че никой няма да го послуша. Къщата бе смълчана и пуста в утрото. Часовникът продължаваше да тиктака, повтаряше отново и отново звуците в празнотата. Седем и девет, време за закуска, седем и девет!