ГАРВАНЪТ
В късна нощ – преди години – сам над книгите старинни,
безотраден, вниквах, жаден в знания незнайни тук; –
скръбен, търсех без сполука мир във тайната наука –
но оборен в сънна скука, чух внезапно бавен звук.
„Някой гост навярно чука – казах, вслушан в тихий звук. –
Някой гост и никой друг!“
Текстът в превод на френски е четен на конференцията „ECRIRE AILLEURS AU FEMININ”, Страсбург, 10-11 декември 2010
Прочетете още Катя Станева -ПИСАНЕТО КАТО ЗНАК ЗА САМОЛИЧНОСТ
***
***
Думите
са радост в душите ни,
топлина в сърцата ни,
Светлина в ума ни.
В памет на поета и приятеля Георги Рупчев, който си отиде от нас едва навършил 44 годишна възраст от последиците на мултипленна склероза.
Именно на академика дълго разчиташе и бившата му съпруга, звънеше му десетки пъти в денонощие, надявайки се, че той има някаква власт над сина си и ще успее да й го върне.
ПЪТНИКЪТ
Отворете ми вратата на която чукам с плач
Вечно променлив като Еврипос е животът
Не си ли добре, пита притеснено академикът.
Добре съм, татко, отговаря отпаднало Ани, но снощи си легнах късно…
ИТАКА
Аз вярвам, че Итака съществува.
На оня Одисей, сразен от бурите,
загинал сам по пътя
също вярвам.
СОМНАМБУЛЕН РОМАНС
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.
