ПИЯНИЯТ КОРАБ
Заслизал по Реки безстрастни, аз усетих:
не ме влекат момци от тези брегове —
от индианци те на прицел бяха взети
и вързани на кол със ярки цветове.
ПИЯНИЯТ КОРАБ
Заслизал по Реки безстрастни, аз усетих:
не ме влекат момци от тези брегове —
от индианци те на прицел бяха взети
и вързани на кол със ярки цветове.
МЕЧТА
В мечтите си виждам друго слънце, което ще дойде,
една вечна пролет и мир над полетата.
ЕДИСОН
поема
.1.
Нашият живот е тъжен като плач
През града вървеше млад картоиграч,
въздухът бе свеж над баровете нощни
падаха снежинки влажни и разкошни
ТИХО
Тихо, тихо е днес. Светулките паднаха,
изтъняха бавно след тях и летните свещи.
Птица вдигна небето с въглена драска,
а листото в парка се уплаши от нещо.
ПОД ЗНАКА НА САТУРНА
Жреци и мъдреци в най-стари времена
гадаеха безспир с прокобна вещина
под звездното небе на хората съдбата,
прочели ористта на всеки по звездата.
* * *
В полето нова притча изкласи:
О мъртъвци, побързайте нагоре!
Защото който днес ви възкреси,
вратите градски утре ще затвори.
ЦАРЯТ НА ТУЛЕ
Царувал в Туле цар. И свято,
до смърт бил верен този цар.
Царицата бокал от злато,
умирайки му дала в дар.
ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО ЦИТЕРА
С възторг – тъй, както птица в зори възбог хвърчи,
сърцето ми запърха над мачти и въжета,
а корабът летеше в лазура на небето,
опиянен като ангел от слънце и лъчи!
В събота задният двор на къщата ни беше превърнат в аукцион. Изсипа се немалка тълпа, за да види това „златно перо“, което никой не вярваше, че е направено от истинско злато, защото ако беше така, то сигурно щеше да е по-скоро излято. Повечето от хората тук бяха приятели на семейството, които се бяха съгласили да дойдат просто от любезност.
БЛЕД, ДА ПЛАДНУВАШ…
Блед, да пладнуваш, в сянката укрит
на някой нажежен градински зид,
да слушаш между тръни изсушени
свирни на кос, на змии шумолене.