КАМБАНА
І.
Когато видиш огледалния си образ – да си отива със водата,
като пияна от пороя риба да блъска бреговете,
във младите върби да се заплита,
на дъното да ляга, да затъва в тинята на миналите дни,
опитай се да вникнеш в непознатата му същност, разбери
защо ти бяха нужни пропилените неделни търсения
на непознати билки и треви,
които никой преди теб не бе намирал,
защо ти беше нужна тази сляпа упоритост
щом лек за раните си не откри?
ДУХЪТ
Дойде ли някой или само лъхна хладина,
раздвижи ли предметите или бе само сянка
на друг живот, отказан ни от земната материя?
Критерият за стойността на един поетически отклик не може да бъде друг, освен трепетът. Тази особеност на поезията винаги се е използвала умело за създаването на масови недоразумения и обявяването им за еталон. Оправдаването с недостатъчната образованост на четящите предизвиква недоумение, защото именно образованието, с присъщата му липса на гъвкавост, методично внушава консервативни определения за значимост.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Утро е… Кръстът е празен.
Кръстът е ням, с очи към Небето.
Кой по тъмно довел е прокажените,
и до тъмно приглася в молебена?
СОНАТА
Лунната въздишка на морето
облъхна пак звезди и птици.
Бленуват своя остров тих, където
в безмълвие шептят – по тайни жици.
Кратките поетични форми свидетелстват за умора. Думите, както всичко друго на този свят, изчерпват творческите кладенци в човека, а с възрастта става все по-трудно те да бъдат пълнени отново и отново. Изчезва и публиката, а най-вече изчезват приятелите, за които пишеш. За тяхното одобрение, за тяхното харесване… и понякога дори за тяхното отрицание.
(1921 – 2002)
САМОТА
Не знам отивам ли нанякъде,
или се връщам,
изпитвам чувството, че никъде ме няма
и ако някой ме потърси,
и ако той е мойто щастие
ще се разминем неизбежно,
тъй както съм се разминавал винаги
с любимите неща.
Говорещият часовник в дневната пропя Тик-так, седем часът, време е за ставане, време е за ставане, седем часът!, сякаш се страхуваше, че никой няма да го послуша. Къщата бе смълчана и пуста в утрото. Часовникът продължаваше да тиктака, повтаряше отново и отново звуците в празнотата. Седем и девет, време за закуска, седем и девет!
1962 – 2012
ОТПЛАВАНЕ ОТ…
„Пътуващите са невинни…”
Христо Фотев
Суеверни столичани нарекоха юнкерите, завършили софийското Военно училище в годината на Халеевата комета, „Фаталният випуск 1910”. Определението не беше случайно, мнозина от тези момчета – идеалисти и патриоти, загинаха по време на трите съдбоносни за България войни. Немалко бяха и ранените, които останаха инвалиди, осакатени и нещастни за цял живот.
Прочетете още Лиляна Серафимова „СТРАДАЛЕЦЪТ ОТ „ФАТАЛНИЯТ ВИПУСК”“