БЛАЖЕНО НЕВЕДЕНИЕ
Любов и смях ме оглушават.
И сплитъкът на ветровете
с върха си ме зашеметява.
БЛАЖЕНО НЕВЕДЕНИЕ
Любов и смях ме оглушават.
И сплитъкът на ветровете
с върха си ме зашеметява.
„Eмил, ерудиран, прецизен, деликатен и същевременно необуздан, вдъхновен и човечен, скандален на моменти, признаващ надарените, непонасящ графоманите… и недопускащ до себе си кого да е… рицар и аристократ на духа. Не мога да забравя рецитацията му на онова потресаващо стихотворение, посветено на любимата му Татяна: „…ще изкопая гроб и в него ще полегна, за да го стопля за теб…“ , естествено перифразирам, беше отдавна, когато след представяне на втората му стихосбирка в „АКТИВ АРТ“ и последващото събиране в Клуба на художниците, бях поканен на почерпка и вътрешен рецитал, знаменателно прекарване беше в атмосфера на бохеми, сродни души, варненски Монмартър на духа… Сега той е в по-добри светове, и съм сигурен, че душата му се рее помежду звездите с вродения си аристократичен финес… Емил, бъди в Светлина!“
Никола Анков
(1957 – 2010)
ГРОБИЩЕН РАЗМИСЪЛ
Край град на живите – на мъртви град.
Но как да срещнем скъпите си близки?
Подобно часови обвити в хлад,
стърчат все кръстове и обелиски.
На 13 май 1895 година Султана Рачо Петрова покани свои приятели от дипломатическия корпус на излет до Драгалевския манастир.
ГЛИНА
Не свърши хълмът, дето я копаят,
а много стомни тоя свят строши.
Грънчарят не преставаше да вае…
Светът не е престанал да руши.
ЧАСОВНИК СРЕД ПОЛЕТО
Между репеи и слънчогледи
Коя вселена мери ръст с човешката?
ЗАВОЙ
Миг, пратен от една ръка,
Която толкова обичах,
По залез ти при мен дотича
подобно черен гълъб – знак.
Теменуга Маринова е родена на 08.01.1964 г. в София. Живее във Варна. Завършила е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на стихосбирките: „Сладък живот“ (1996) и „Пристанът на кравите“ (2004). Участва в антологията „Български поетеси. Избрано“ на изд. „Еквус Арт“. Превежда от английски език. В неин превод излиза книгата „Стихотворения и поеми на Едгар Алън По“ (2001).
ИЗ „СБОГОМ НЕФЕРТИТИ”
Издателство „Фабер” 2009 г
. . .
По-тънка от резеца на бръснач
и твърда като риск е тази граница,
която минало
от бъдеще дели…
* * *
С мъничко внимание ще определите
мъртвото вълнение края някои островни течения.
Не е никак трудно
да разбереш кога
нервите на човека
са опънати до крайност.
Сърцето похабено,
като грозде кехлибар се рони
от врабчетата на дните.
ПЕСЕН НА ОМАГЬОСАНИТЕ
В косите
на малко ли жени се задушавахме?
Пристанищата пропищяха
от прилива страхотен на смеха ни.
Все върху вино се подхлъзвахме
и лудо галехме краката
на преобърнатите маси.