Понякога древните предания ни дават отговор на съвременните процеси… От вчера мисля за масонството.
Масоните, наричани още свободни зидари или синове на вдовицата, са древна професионална гилдия.
Легендите ги свързват със строежа на Соломоновия храм.
Накратко това, което ми изглежда най-логично от многото предания, е следното:
Масоните са първите строители на храмове, получили знанието си от египетския бог Хор, който е и първият фараон, въплъщение на божествената власт и син на вдовица, защото майка му, Изида, зачева от вече починалия си съпруг – Озирис.
Масоните получават от Хор знанието за строежа на храмове, но много погрешно това се свързва само с архитектурата. Един храм, според изискванията на древността, е трябвало да има лечебна сила (тоест, един от главните майстори е лечител), да може да спомага за усилване и внушаване на мисли и идеи на вярващите (със съвременни термини – психолог), разполагал е с инженерни съоръжения. И така нататък.
Ръководителите на всяко едно от тези направлени в цялостното изграждане на Храма се нарича „Задруга на майсторите„.
В по-широк философски смисъл „Храм“ може да е планетата, галактиката или вселената.
Задругата на майсторите е пряко подчинена единствено на фараона – Бог.
Като отблясък от тези времена в Германия и Британия остават названията „свободен мъж“ и „свободна жена“, това е титла на свободни хора, които не са част от родовата аристокрация, но не са и наследници на крепостни. В Обединеното кралство тази титла все още носи някои законови привилегии.
Но да се върна към задругите. Всеки Главен майстор има помощници-майстори, това е следващият кръг. Главните майстори общуват помежду си и с помощниците си. Всеки помощник-майстор има калфи, калфите имат чираци.
Това е първоначалният замисъл.
С времето гилдиите съществуват, създават си професионални тайни, които не споделят с непосветени, лобита, които да ги защитават при създаване на закони и правила или при данъчно облагане.
Интересно е, че структурата и принципът на задругите е сходен както в Средновековна Западна Европа, така и в Османската империя (където сме ние), така и в Китай.
Има податки, че отделните гилдии са имали трансконинентално сътрудничество.
В „дълбока нелегалност“ гилдиите потъват някъде около Великата Френска Революция.
Тук имам едно подозрение.
Всяка професия си има гилдия, главните майстори са в Задругата на майсторите, три професии обаче се смятат за „нечисти“ и поради тази причина техните ръководители не са били допуснати в Задругата на майсторите.
Това са гилдиите на лихварите, пътуващите артисти, към които се числят и проституиращите, двете неща вървят заедно в ония времена и на просяците.
Подозирам, че някъде около този исторически период гилдията на лихварите обединява около себе си тези на артистите и просяците и обезглавява другите професионални структури, защото те бавно губят силата си, остават да съществуват по места, но губят координация между себе си, накрая отмират.
Според мен гилдиите на финансистите, артистите и просяците продължават дейността си. Убеденост получих напоследък, покрай изключително координираните действия в защита на Джендър идеологията (открай време е практика да се осакатяват и кастрират деца с цел представления в циркове и проституция) и просяците (социалните дейности, различните социални услуги, са просто усъвършенстван и диктаторски метод за просия). За лихварите (финансистите) мисля, че няма нужда да убеждавам никого.
По всичко изглежда, че битката между изначалните (производствените) и нечистите (паразитните) гилдии тече в геополитически план под други имена, но с непроменена същност.
В този смисъл колективният неолиберален Запад е почти изцяло в сферата на паразитните гилдии – на лихварите, артистите и просяците, а колективният Изток – почти изцяло в сферата на производствените.
Битката протича и за завземане на противниковите територии отвътре.
Има още един много важен и принципен момент.
Политиците в партийната система са абсолютно неразривна част от гилдията на артистите и проститутките.
„Политическата игра“ е създадена изцяло по модела на античната трагедия, но разтеглена във времето.
Докато трагедията се е играела три дни, политическата игра е на дялове от по 4-5 години, като, за да се задържи вниманието на публиката, по възможност президентски и местни избори не съвпадат с парламентарни.
Тук искам да вметна, че самата дума „трагедия“ идва от гръцките думи tragos – козел и ode – песен, знаем с кое митологично същество се свързва козелът – с дявола и неговите прототипи.
Погледнато от тази страна, съюзът на Холивуд, като център на гилдията на артистите и проститутките с паразитната политическа класа, става лесно обясним, те са част от една и съще древна гилдия.
Партийната демокрация не може да бъде поправена по никакъв начин. Тя е дълбоко порочна по замисъла си. Може да бъде максимално отслабена и контролирана чрез съюз на производствените гилдии.
Но това е битка, която се е водила и през двете световните войни води се и пред очите ни – сблъсъкът между Русия (ключов производител на оръжие, суровини и зърно), Китай (производител на, общо взето, всичко) и колективния Запад – живеещ все повече предимно от производство на политически, медийни и филмови илюзии, финансови и социални услуги.
Разбира се, на Запад все още има и реални производства, но те все повече мигрират на Изток (актуален пример – немско автомобилостроене в Турция).
Вносът на мигранти в Германия не е нищо повече от захранване с материал на гилдията на просяците, чийто велик магистър или съвременен еквивалент на такъв, не е изключено да е мути Меркел. Тази система успява още да се държи поради подкрепата на гилдията на лихварите, които захранват с кредити социалната система на държави от типа на Германия. Въпросът е колко дълго още това ще може да е възможно.
И още нещо. Нечистите гилдии не притежават разум. Бидейки паразитни, те имат инстинкт за размножаване до унищожаване на гостоприемника. Тоест, те няма да спрат сами дори при заплаха за собственото си съществуване, защото по природа имат инстинкт за размножаване, но не и инстинкт за оцеляване.