Великият учител от Армения
Несъмнено Георгий Иванович Гурджиев е сред най-необикновените личности на своето време.
Великият учител от Армения
Несъмнено Георгий Иванович Гурджиев е сред най-необикновените личности на своето време.
Петьо Пейчев е роден през 1958 г. в Бургас. Завършва дипломация в София. Работил като журналист в Бургас. Поет и прозаик. Петьо Пейчев ни напусна на 24 септември 2007 г., преди да е навършил 50 години.
Неочакваното тъжно завръщане на Ванга от интерната в Земун в родната Струмица, за което ще стане дума и по-нататък, отново се преплита с важно събитие в историята на българския народ – един жесток природен катаклизъм, който е усетен чак в Македония – Чирпанското земетресение.
Прочетете още Марин Бояджиев „В ОЧАКВАНЕ НА КОННИКА“ – ПЕТА ЧАСТ
БЛАЖЕНО НЕВЕДЕНИЕ
Любов и смях ме оглушават.
И сплитъкът на ветровете
с върха си ме зашеметява.
„Eмил, ерудиран, прецизен, деликатен и същевременно необуздан, вдъхновен и човечен, скандален на моменти, признаващ надарените, непонасящ графоманите… и недопускащ до себе си кого да е… рицар и аристократ на духа. Не мога да забравя рецитацията му на онова потресаващо стихотворение, посветено на любимата му Татяна: „…ще изкопая гроб и в него ще полегна, за да го стопля за теб…“ , естествено перифразирам, беше отдавна, когато след представяне на втората му стихосбирка в „АКТИВ АРТ“ и последващото събиране в Клуба на художниците, бях поканен на почерпка и вътрешен рецитал, знаменателно прекарване беше в атмосфера на бохеми, сродни души, варненски Монмартър на духа… Сега той е в по-добри светове, и съм сигурен, че душата му се рее помежду звездите с вродения си аристократичен финес… Емил, бъди в Светлина!“
Никола Анков
(1957 – 2010)
ГРОБИЩЕН РАЗМИСЪЛ
Край град на живите – на мъртви град.
Но как да срещнем скъпите си близки?
Подобно часови обвити в хлад,
стърчат все кръстове и обелиски.
На 13 май 1895 година Султана Рачо Петрова покани свои приятели от дипломатическия корпус на излет до Драгалевския манастир.
ГЛИНА
Не свърши хълмът, дето я копаят,
а много стомни тоя свят строши.
Грънчарят не преставаше да вае…
Светът не е престанал да руши.
КОГАТО ЯЗОН ОТПЛУВА С КОРАБА „АРГО” за последния (както се оказва) подвиг на полубоговете и героите, на морския съд се намират голяма част от великите личности на епохата, в това число Херкулес и Тезей.
Прочетете още Джонатан Блек Из ”АПОКРИФНАТА ИСТОРИЯ НА СВЕТА”
Някъде около 1370 г. пр. н.е. в Египет на власт е фараонът реформатор от XVIII династия Ехнатон (или Ахнатон), син на Аменофис III, възкачил се на престола под името Аменофис IV, царувал от 1379/78 до 1362 г. пр.н.е. Съпругата му била красивата Нефертити. Десет или единадесет години Ехнатон управлява заедно с баща си, а от 1368 г. става едноличен властелин.
Прочетете още Детелин Вълков ПЕТА ЧАСТ „ДАНАЙЦИТЕ И ПЪЛНЕНЕТО НА БЕЗДЪННИТЕ КАЦИ“
Из „Беседи с Бокар Римпоче”
– Ръкополагането ви означава ли за вас настаняване в манастира?
– Там заживях една година по-късно. Тогава бе решено, че ще се връщам при родителите си на всеки шест месеца или всяка година. Но едва на деветгодишна възраст, след първата си среща с Кармапа, се състоя истинското ми посвещение и обучението ми започна. Първите два часа от деня, от три или четири часа сутринта, бяха посвещавани на четене на Свещените Писания. Към шест часа сутринта пиех чай с учителя ми. Учебният ми ден завършваше към осемнадесет часа. Лягах си заедно със слънцето.
Прочетете още Пако Рабан „КАРМАТА И СВОБОДНИЯТ ИЗБОР“ – ВТОРА ЧАСТ