* * *
С мъничко внимание ще определите
мъртвото вълнение края някои островни течения.
Не е никак трудно
да разбереш кога
нервите на човека
са опънати до крайност.
Сърцето похабено,
като грозде кехлибар се рони
от врабчетата на дните.
Лиляна Желязкова СТИХОВЕ
ПЕСЕН НА ОМАГЬОСАНИТЕ
В косите
на малко ли жени се задушавахме?
Пристанищата пропищяха
от прилива страхотен на смеха ни.
Все върху вино се подхлъзвахме
и лудо галехме краката
на преобърнатите маси.
Димитриос Николаидис СТИХОВЕ
ЯНУАРИ ВЪВ ВАРНА
Бяла замисленост на времето.
Белолики къщи.
Белокоси дървета.
Колко намръщени вълни
се взривяват на пустия пясък!
Мирча Елиаде „ОКУЛТНОТО И СЪВРЕМЕННИЯТ СВЯТ“ – ПЪРВА ЧАСТ
ИЗ „ОКУЛТНОТО И СЪВРЕМЕННИЯТ СВЯТ”
( откъс )
Доклад, изнесен на двадесет и първата годишна лекция в памет на Фройд, прочетена във Филаделфия на 24 май 1974 г. и публикувана в Journal of the Philadelphia Association for Psychoanalysis I, no. 3 (September 1974): 195 – 213
Прочетете още Мирча Елиаде „ОКУЛТНОТО И СЪВРЕМЕННИЯТ СВЯТ“ – ПЪРВА ЧАСТ
Детелин Вълков ТРЕТА ЧАСТ: „ГЕОГРАФИЯТА НА ДРЕВНИТЕ“
ОТВЛЕЧЕНАТА ЕВРОПА
Според древните митове Европа била отвлечена от родината й от превърналия се в бик Зевс и отведена на остров Крит.
По-късно в чест на нея името й получил един от континентите. Защо точно в нейна чест и защо точно континент, който няма нищо общо с нея, никой не казва.
Прочетете още Детелин Вълков ТРЕТА ЧАСТ: „ГЕОГРАФИЯТА НА ДРЕВНИТЕ“
Едуард Шюре „ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ“ – ВТОРА ЧАСТ
ИЗ „ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ”
ХРАМЪТ НА ЮПИТЕР
Близо до изворите на река Ебра се издига планината Каукайон, опасвана от гъсти дъбови гори. Върхът й се извисява, цял от скали. От хилядолетия това място носи името Свята Планина, защото пелазгите, келтите, скитите и гетите отиват там, за да се поклонят на боговете си.
Сесар Вальехо СТИХОВЕ
ЧЕРНИТЕ ХЕРОЛДИ
Има удари в живота, толкоз силни… Аз не зная
Удари като от божа ярост; сякаш преди тях
тинята на всичко изтърпяно
се е наслоила във душата… Аз не зная!
Езра Паунд СТИХОВЕ
ДРЕХАТА
Дали ще си запазиш розовата кожа
по-дълго време даже от самите рози,
и мислиш ли си, че смъртта не ще те срещне?
И мислиш ли си, че Домът на Мрака
ще ти предложи по-добър любовник
от мен? Ще съжалиш ли цъфналата нова роза?
Галин Никифоров „ЛИСИЦАТА“
Една удивителна жена, пренесла през вековете обичта към детето си, и един полицейски психолог, раздиран от демоните на собствената си вина, който разследва най-загадъчното убийство в кариерата си.
Едуард Шюре „ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ“ ПЪРВА ЧАСТ
ИЗ „ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ”
ОРФЕЙ
„Евридика, О, божествена светлина!” – промълви Орфей, умирайки. „Евридика” – въздъхнаха и се скъсаха седемте струни на неговата лира. И главата му, която плува, отнесена завинаги от реката на времето, продължава да вика: „Евридика! Евридика!”