в контекста на езотериката на българския модернизъм
Да тръгнем оттук, че поезията отразява живота на поетите и пророкува начина им на умиране. Ботев тръгва към смъртта си сякаш направо от стиха: „…последната делба да делим://да изпълним дума заветна – //на смърт, братко, на смърт да вървим”; и към безсмъртието си тръгва от „Тоз, който падне…”. Но докато Ботев придава борчески измерения на връзката живот-творчество, поезията на първото поколение модернисти като кукувица пророкува съдбата на поета, както става със слепотата на Яворов или със самотния гроб на П. П. Славейков.
Прочетете още Светлана Стойчева
ОКУЛТНИЯТ СИМВОЛИЗЪМ НА НИКОЛАЙ РАЙНОВ