ВТОРИ ИЗУМРУДЕН СКРИЖАЛ: ЗАЛИТЕ НА АМЕНТИ

Дълбоко в сърцето на Земята лежат Залите на Аменти, дълбоко под островите на потъналата Атлантида, Залите на Мъртвите и залите на Живите, окъпани в огъня на безкрайното Цяло.

Прочетете още Тот ИЗУМРУДЕНИЯТ СКРИЖАЛ – 2 →

Траките, лелегите и другите – щрихи за портрета на една изгубена памет

„Тя (Атина – бел.моя,) пред Ахила Вървеше, победа му
даваше леко и го подбуждаше с мед да
избива лелеги, троянци.“

Илиада (XX, 76-115)

Славният воин Ахелеос изтребвал според Омир покрай троянците и лелеги. Напълно възможно, ако се върнем по-назад в настоящата книга, където се вижда, че лелегите са част от племенната общност на пелазгите, наричани от нас най-често трако/пелазги, да кажем – траки. А нали според тълкувателите на аеда Троянската война била едва ли не битка между траки и гърци. Ето ни обаче две пояснения от различни автори на етнонима на лелегите:

Прочетете още Детелин Вълков ПЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ – ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ГЛАВА →

ПЪРВИ ИЗУМРУДЕН СКРИЖАЛ: ИСТОРИЯТА НА ТОТ АТЛАНТА

Стотици пъти слизах по тъмния път, който води към светлината, и стотици пъти възкачвах се от мрака към светлината, наново изпълвайки се със сила и мощ.

Прочетете още Тот ИЗУМРУДЕНИЯТ СКРИЖАЛ – 1 →

За нас, жителите на Балканския полуостров, е от изключително значение, че времето и превратностите на историята са запазили от унищожение „Илиада“ и „Одисея„. Благодарение на тях ехото от битката пред стените на Илион достига до нас, макар и приглушено, с поизкривено от вековете послание. Ако не бяха двата епоса, Хайнрих Шлиман нямаше да тръгне да търси Троя, а Микене щеше да остане един зарит под тонове пръст древен град.

Прочетете още Детелин Вълков ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЧАСТ: ТРОЯ – ПОСЛЕДНАТА ГРИЖА НА XIII в. пр.н.е. →

ПО-БЛИЗО ДО РАЯ

Трилогия „Сълзи на огъня”, автор Ирина Войнова

„Сълзи на огъня“ е поетична антология от три части, всяка от които включва стихове от вече издадените книги на авторката („Оголен камък“, „Глинена птица“, „Степени на свобода“, „Крило и корен“, „Градината на Фохат“), както и цикли с непубликувани нови стихотворения, написани след 2010 година.

Прочетете още Д-р Добрина Топалова КРАЯТ НА ЕДНА ПОЕТИЧНА ТРИЛОГИЯ: →

ЧЕРНОТО ПАЛЕ НА БЕЛИ ПЕТНА

Един посред нощ е. Ръмжи булевардът
с гърла на таксита и късни коли.
С очи на кибици, улични лампи
от локвите гледат как ситно вали.
Пияни, бездомници и закъснели
тропосват паважа на мокър тегел.
Прозорците горе – от сън притъмнели,
са стиснали в шепи деня уморен.

Прочетете още Радост Даскалова – ПОЕЗИЯ →

Всичко започна с един кръст. Навярно не е случайно, така е започнала преди вече повече от двадесет века и нашата цивилизация: от едно разпятие и думи, изречени на него. Знаци на нашето европейско минало, настояще… и да се надяваме – бъдеще.

Прочетете още Наталия Андреева ПО СТЪЛБАТА С ЕДНО СТЪПАЛО →

ГЛАВА ВТОРА: ТРИУМФИРАЩАТА ГРЕШКА

I.

Борбата на Питагор срещу езическия манталитет. Усилията му за възстановяване на Прото-Синтеза.

Езичеството от времето на Питагор. – Съпротива на Третите ордени1. – Питагор и Аристотел. – Философ ли е Питагор? – Неговите учители. – Древното религиозно Единство. – Различните Синтези и техният ред. – Адам. – Цитиране на Мойсей. – Куш2; Кашидимите. – Питагор, поклонник на Единството. – Книги на Орфей. – Тоит и Tom3. – Имена на Божието Слово в двата първи синтеза. – Питагор отхвърля Езичеството. – Питагоровата Теофания4. – Орфизмът. – Ноевите заповеди – OSI-me. – Питагор унищожава собствения си труд.

Прочетете още Сент Ив д’Алведр АРХЕОМЕТЪРЪТ – 6 →

*  *  *

Стих мой
нямаш аромат
и с рима бляскава не си орисан
ръце напукани и мръсни
са те писали
ала си жив
не се срамувай
дишай

Не се срамувай
дишай стих
щом нежно те целуват ветровете
и в теб рисуват
непознати дни
земи далечни
и вълшебно цвете…

НА СЕРВИТЬОРКАТА ОТ РУШИАЗ

Но господине
моля ви
не късайте липата.
Така красива е
и как ухае на мечти…
Ми каза тя,
а после чашата с кафе остави
и бавно самодивите си стъпки скри…

Прочетете още Емил Павлов – СТИХОВЕ →

ИЗПИТ, НА КОЙТО ПОСЕЙДОН РЕДОВНО КЪСАЛ НЕПОДГОТВЕНИТЕ

Голяма мъка трябва да са виждали древните балкански жители, стъпвайки от твърдината на майката-земя върху несигурните черупки на мореходните си возила. През втората половина на второто хилядолетие пр. н. е. що-годе „на ти“ с владенията на Посейдон са били единствено жителите на западното крайбрежие на Анатола. Не, разбира се, и финикийците, които се появяват на сцената доста по-късно от времената, за които говорим. И обират лаврите, заслужени от много по-стари и по-достойни мореплаватели.

Прочетете още Детелин Вълков ТРИНАДЕСЕТА ЧАСТ: МОРЕПЛАВАНЕТО – →